— За госпожа Каунтър всички ученици изглеждат еднакво, нищо няма да забележи. Още от пети клас ме нарича Лили, а теб те бърка със Синтия. Точно пък с нея! Не, не, това тук е много по-важно от географията. Трябва да си подготвена колкото е възможно по-добре. Колкото повече знаеш за враговете си, толкова по-добре.
— Само да знаех кои са враговете ми.
— Не можеш да се довериш на никого — каза Лесли, точно като майка ми. — Ако се намирахме в някой филм, накрая злодеят щеше да се окаже този, който най-малко очакваме. Но тъй като не сме във филм, бих заложила на типа, който те души.
— Но кой е пуснал по следите ни облечените в черно мъже в Хайд Парк? В никакъв случай не и графът. Гидиън му е нужен, за да посети другите пътуващи във времето и да вземе от кръвта им, за да се затвори кръгът.
— Да, така е. — Лесли замислено дъвчеше долната си устна. — Но може би в този филм има повече злодеи. Люси и Пол също биха могли да са от лошите. Все пак са откраднали хронографа. Всъщност, какво става с мъжа в черно от номер осемнайсет?
Повдигнах рамене.
— Сутринта си стоеше там както обикновено. Защо, мислиш ли че по някое време и той ще извади някоя шпага?
— Не. По-скоро предполагам, че е пазител и по принцип се мотае наоколо като глупак. — Лесли отново се задълбочи в папката си. — Между другото, за пазителите като цяло не можах да намеря много, изглежда това е една много тайна ложа. Но някои от имената, които спомена — Чърчил, Уелингтън, Нютон — се срещат и при франкмасоните. Това ще рече, че двете ложи са имали някаква връзка помежду си. В интернет не открих нищо за удавило се момче на име Робърт Уайт, но в библиотеката могат да се прегледат всички броеве на „Таймс“ и „Обзървър“ от последните четирийсет години. Сигурна съм, че ще успея да открия нещо в тях. Какво друго? А, да, самодивско дърво, сапфир и гарван… разбира се, това може да се тълкува по много различни начини, но в езотериката може да означава какво ли не, затова не може да се направи надежден извод. Трябва да се опитаме да се ориентираме според фактите. Просто трябва да събереш повече информация. Особено за Люси и Пол и защо са откраднали хронографа. Явно знаят нещо, което на другите не им е известно. Или не искат да приемат. Или са на коренно противоположно мнение.
Вратата отново се отвори. Но този път стъпките бяха тежки и енергични. И целеустремено приближаваха нашата кабина.
— Лесли Хей и Гуендолин Шепърд! Веднага излезте оттам и се върнете в час!
Двете с Лесли онемяхме слисани. После Лесли каза:
— Нали знаете, че това тук е дамската тоалетна, господин Уитман?
— Ще броя до три. Едно…
На „три“ вече бяхме отворили вратата.
— Това ще бъде записано в дневника — каза господин Уитман и ни изгледа като някоя строга катеричка. — Много съм разочарован от вас. Особено от теб, Гуендолин. Само защото сега заемаш мястото на братовчедка си, това далеч не означава, че можеш да правиш каквото си искаш. Шарлот никога не е занемарявала ученическите си задължения.
— Да, господин Уитман — казах. Тези диктаторски превземки изобщо не бяха характерни за него. Обикновено винаги беше толкова чаровен и най-много да направи някоя саркастична забележка.
— А сега отивайте в час.
— Как разбрахте, че сме тук? — попита Лесли.
Господин Уитман не отговори, само протегна ръка към папката й.
— А това ще го взема на съхранение при мен!
— О, не, не може. — Лесли притисна папката към гърдите си.
— Дай ми я, Лесли!
— Но тя ми трябва… за часовете!
— Ще броя до три…
На „две“ тя я подаде, скърцайки със зъби. Беше изключително засрамващо, когато господин Уитман ни избута в класната стая. Явно госпожа Каунтър прие опита ни за бягство лично, защото ни игнорира напълно до края на часа.
— Пушихте ли? — поиска да узнае Гордън.
— Не, глупако — сряза го Лесли. — Просто искахме да поговорим на спокойствие.
— Избягали сте от клас, защото сте искали да говорите? — Гордън се удари по челото. — Е, не, честно! Момичета!
— Сега господин Уитман може да прегледа цялата ти папка — обърнах се към Лесли. — И тогава ще разбере, а после ще разберат и пазителите, че съм ти разказала всичко. А това със сигурност е забранено.
— Да, със сигурност. Може би ще изпратят мъжът в черно да намине покрай нас, за да ме отстрани, защото знам неща, които никой не бива да знае…
Перспективата изглежда я забавляваше.
— А ако тази мисъл не е чак толкова абсурдна?