Този път не само погледът му ме накара да се чувствам неудобно. Смутено пригладих кичур коса, паднал върху лицето ми. От тичането тъпата ми прическа напълно се беше разпаднала, вероятно фибите бяха образували следа от Итън Плейс чак до църквата.
— Защо не се върнем обратно в Темпъл?
— Тук ни е добре. Ако се върнем там, отново ще започне някоя от безкрайните дискусии. А честно казано не ми е до това да се оставя чичо Фолк да ме командва.
Ха! Сега отново бях на ход.
— Чувството не е никак приятно, нали?
Той поклати глава.
— Не. Всъщност изобщо не е.
От вътрешността на църквата се чу някакъв шум. Подскочих и надникнах през завесата. Имаше само една стара жена, която палеше свещичка.
— Ами ако сега веднага се върнем в настоящето? Не искам да се озова в скута на някоя… ъъъ… девойка, получаваща първото си причастие. А и мога да си представя, че свещеникът също няма да е очарован.
— Не се притеснявай. — Гидиън се засмя тихо. — В нашето време тази изповедалня никога не е заета. Резервирана е за нас, така да се каже. Пастор Якоб я нарича асансьор към подземното царство. Разбира се, той е член на ложата.
— Колко още остава до скока ни във времето?
Гидиън погледна часовника си.
— Имаме още време.
— Тогава трябва да го оползотворим смислено — засмях се. — Не искаш ли да се изповядаш, синко?
Думите просто ми се изплъзнаха и в следващия момент си дадох сметка какво се случваше тук.
Седях си с господин Гидиън, официално известен като „този, от който ми се повръщаше“, в една изповедалня някъде около началото на миналия век и флиртувах като за световно. Боже! Защо Лесли не ми бе подготвили цяла папка с указания за това?
— Само ако и ти ми издадеш греховете си.
— Иска ти се. — Побързах да сменя темата. Това тук определено беше прекалено хлъзгав терен. — Между другото, беше прав за капана. Но откъде Люси и Пол са могли да разберат, че ще дойдем точно днес?
— Нямам никаква представа — каза Гидиън и изведнъж се наведе към мен, така че носовете ни се оказаха само на няколко сантиметра разстояние един от друг. В сумрака очите му изглеждаха много тъмни. — Но може би ти знаеш.
Замигах объркана (двойно объркана — от една страна заради въпроса, но много повече заради внезапната му близост).
— Аз?
— Може ти да си тази, която е издала на Люси и Пол времето и мястото на срещата.
— Какво? — Сигурно го зяпах колосално тъпо. — Що за идиотщина! Кога съм можела да го направя? Дори не знам къде се намира хронографът. А и никога не бих допуснала да… — спрях се преди да съм се изпуснала.
— Гуендолин, ти нямаш никаква представа какво ще направиш в бъдещето.
Първо трябваше да смеля какво ми говори.
— Значи и ти самият може да си го направил — отвърнах след това.
— Така е. — Гидиън отново се отдръпна в своята част от изповедалнята и в сумрака видях как белите му зъби проблеснаха. Той се усмихна. — Мисля, че ни предстоят доста вълнуващи моменти.
Думите му предизвикаха приятно присвиване в корема ми. Перспективата за бъдещи приключения вероятно би трябвало да ме изплаши, но в този момент ме изпълни единствено с диво чувство на радост.
Да, наистина щеше да е вълнуващо.
Известно време мълчахме. После Гидиън каза:
— Спомняш ли си, когато в каретата говорихме за магията на гарвана?
Разбира се, че си спомнях. Всяка изречена дума.
— Ти каза, че не бих могла да съм надарена с магията, защото съм едно съвсем обикновено момиче. От типа, каквито познаваш с хиляди. Които ходят до тоалетната само на групички и одумват Лиса, която…
Той постави ръка на устните ми.
— Знам какво съм казал. — Гидиън отново се бе навел към мен. — И съжалявам.
Какво? Седях като ударена от гръм, неспособна да се помръдна или дори да дишам. Пръстите му внимателно докосваха устните ми, галеха брадичката ми и се придвижиха нагоре към слепоочието ми.
— Ти не си обикновена, Гуендолин — прошепна той и започна да прокарва пръсти през косата ми. — Ти си напълно необикновена. Не ти е необходима магията на гарвана, за да си нещо специално за мен.
Лицето му се приближи още повече. Когато устните му докоснаха моите, затворих очи.
Добре. Май сега щях да припадна.
Ярко слънце, 23 градуса на сянка. Лейди Тилни се яви точно в девет часа, зa да елапсира.
Движението в града е затруднено oт протестно шествие на полудели женуря, които настояват зa правото на жените да гласуват. По-скоро ще изградим колонии на Луната, отколкото това да се случи. С изключение на това, нямa други инциденти.