Епилог
Хайд Парк, Лондон
24 юни 1912
— Тези слънчобрани са наистина практични — каза тя и завъртя своя. — Не знам защо един ден ще бъдат премахнати.
— Може би защото тук непрестанно вали? — Той й се усмихна. — Но и на мен ми се струват много сладки. А и дантелените летни рокли ти стоят превъзходно. Постепенно започвам да свиквам с дългите поли. Гледката, когато ги съблечеш, е много хубава.
— Никога няма да свикна с факта, че повече не мога да нося панталони — оплака се тя. — Всеки ден дънките ми болезнено ми липсват.
Знаеше много добре, че не дънките бяха това, което болезнено й липсваше, но се въздържа да го каже. Известно време мълчаха.
На слънчевата светлина паркът изглеждаше толкова прекрасно спокоен, градът, простиращ се зад него, сякаш бе изграден за вечни времена. Той се замисли, че след две години щеше да започне Първата световна война и немски цепелини ще започнат да хвърлят бомби над Лондон. Може би тогава щеше да им се наложи да се оттеглят в провинцията за известно време.
— Прилича изцяло на теб — внезапно каза тя.
Той веднага разбра за кого говореше.
— Не, изцяло прилича на теб, Принцесо. Само косата е взела от мен.
— И този маниер да накланя глава, когато разсъждава над нещо.
— Прекрасна е, нали?
Тя кимна.
— Много е странно. Преди два месеца я държахме като новородено бебе на ръце, а сега е вече на шестнайсет и половин глава по-висока от мен. И само две години по-малка.
— Да, това наистина е откачено.
— Но някак си съм безкрайно облекчена, че тя е добре. Само Никълъс… Защо е трябвало да умре толкова млад.
— Левкемия. Никога не бих предположил. Бедното момиче, да израсне без баща. — Той се прокашля. — Надявам се да стои настрана от това момче. Моят… хм, далечен племенник или какъвто там се пада. Тези роднински връзки никой не може да ги схване.
— Не е чак толкова трудно. Твоят прадядо и неговият прапрадядо са били близнаци. Значи твоят прапрадядо е и негов прапрапрадядо. — Когато видя неразбиращия му поглед, се засмя. — Ще ти начертая родословното дърво някой ден.
— Както казах, никой не може да ги схване. Във всеки случай, това момче не ми харесва. Забеляза ли как наставнически се държи с нея? За щастие тя не му се дава.
— Тя е влюбена в него.
— Не е.
— Напротив, влюбена е. Просто още не го е осъзнала.
— А тогава ти откъде знаеш?
— Е, той е просто неустоим. О, боже, видя ли очите му? Зелени като на някой тигър. Мисля, че коленете ми омекнаха малко, когато ме погледна гневно.
— Какво? Не говориш сериозно! Откога си падаш по зелени очи?
Тя се засмя.
— Не се притеснявай. Твоите очи все още са най-красивите. Или поне за мен. Но мисля, че тя предпочита зелени…
— Няма начин да е влюбена в този арогантен тип.
— Напротив. И той е същият, какъвто беше ти едно време.
— Моля? Този… Той изобщо не е като мен. Никога не съм те командвал, никога!
— Правил си го. — Тя се ухили.
— Но само когато е било необходимо. — Той бутна шапката назад към тила си. — Просто трябва да я остави на мира.
— Та ти ревнуваш.
— Да — призна той. — Не е ли нормално? Следващия път, когато го видя, ще му кажа да си разкара лапите от нея.
— Мисля, че за в бъдеще пътищата ни доста често ще се пресичат — каза тя и вече не се усмихваше. — И мисля, че можеш да започнеш да опресняваш уменията си по фехтовка. Задават се още много препятствия.
Той подхвърли бастуна си във въздуха и умело го хвана.
— Аз съм готов. А ти, Принцесо?
— Готова съм, ако и ти си готов.
Следва:
САПФИРЕНОСИНЬО
СПИСЪК НА ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
В НАСТОЯЩЕТО:
В дома на Монтроуз:
Гуендолин Шепърд — ученичка в десети клас, един ден установява, че може да пътува във времето
Грейс Шепърд — майката на Гуендолин
Ник и Каролайн Шепърд — по-малките брат и сестра на Гуендолин
Шарлот Монтроуз — братовчедка на Гуендолин
Гленда Монтроуз — майката на Шарлот, по-голяма сестра на Грейс
Лейди Ариста Монтроуз — бабата на Гуендолин и Шарлот, майка на Грейс и Гленда