Барет с недоумение следеше прекалената загриженост, с която гасеше пурата си. Забелязал учудването й, Пейгън посочи към джунглата.
— В момента, Синамон, джунглата е като дяволско буре с барут. Само една искра е достатъчна, за да подпали всичко на мили оттук. През нощта не стават пожари. Опасността ще отмине, когато се изкачим по-високо Там растителността не е така изсъхнала.
Преди още да е успяла да преглътне мисълта за тази нова опасност, Пейгън пак се обърна към нея:
— А и едно последно нещо — той я повика с пръст. — Ела при мен, Angrezi!
— Още удоволствия ли си ми приготвил? Едва сдържам нетърпението си.
— Докато дойде следващият съдия остават четири месеца, помниш, нали?
Макар в момента да кипеше от безсилна ярост, Барет нямаше друг изход, освен да я прикрие. Тя се приближи към него с изписано върху лицето ледено презрение Устните й бяха стиснати до посиняване.
Само на сантиметри от лицето му Барет спря.
— Е, и?
Очите му бяха тъмни и непроницаеми.
— Целуни ме, Синамон!
Пейгън не бе успял да устои на желанието си, въпреки че съзнаваше колко дяволски опасен е порива му. Но той трябваше… трябваше да се увери, че именно това е жената, която бе спасил на ъгъла на онази лондонска улица.
Барет мълчеше. Думите изведнъж й изневериха. Само ноздрите й се издуха от гняв.
— Да те целуна? Да не си полудял! По-скоро бих…
— Четири месеца, Angrezi. Може би дори пет, ако мусоните закъснеят…
Тя прехапа устни, бузите й поруменяха. Пет месеца тук, в сърцето на безвремието… Без никаква компания, ако не се брояха берачите на чай, които не знаеха и дума английски…
Барет вирна брадичка.
— Мразя те, Деверил Пейгън! Запомни го добре — изсъска тя. — Аз не съм ти Мита.
А после бързо, за да не промени намеренията си, тя се изправи на пръсти и допря стиснатите си устни до неговите за части от секундата.
Пейгън повдигна вежди.
— И ти наричаш този сърцераздирателен жест целувка? За твое добро, надявам се, никога не си целувала съпруга си по този начин.
— Съпруг?! Аз не съм омъжена! — тя прехапа долната си устна. — Поне нямам чувството, че съм…
— Мисля, че се досещам за причината, ако по същия начин си се отнасяла с всичките си ухажори. Опитай пак, но този път нека бъде сякаш наистина ти се иска.
Тя трепереше, готова всеки миг да му откаже. Ръцете й се свиха в юмруци. Очите й не се отделяха от лицето му.
— Страхуваш ли се? — промърмори той.
— От теб? Никога! — Барет пое дълбоко въздух и като торпедо се изстреля с такава сила към него, че едва не го събори на земята.
Нейните ръце несъзнателно се вкопчиха в мускулестите му рамене.
Неговите пръсти несъзнателно се заровиха във великолепната корона на косата й…
— Стой мирен, нахален звяр такъв!
— Опитвам се, Angrezi. Но ти правиш задачата ми дяволски неизпълнима.
В следващия миг тялото й от кръста надолу удобно се настани в извивката на бедрата му, а гърдите й се долепиха до неговите. Тя затвори очи и протегна устни към лицето му.
Целувката попадна малко над горната му устна.
Барет отвори очи, стресната от дрезгавия му, мрачен смях.
— Уви, вторият път не беше по-добър от първия.
— Ах ти долен, презрян червей! — в следващия миг тя грабна лицето му и го привлече към своето.
Този път устните й попаднаха в неговите, всмукани от яростната му страст.
Барет беше толкова напрегната в старанието да се представи добре, че почти не усети как ръцете му се плъзнаха под кръста й.
В следващия момент устните на Пейгън омекнаха. Сега те следваха нейните — привличаха я, галеха я, приютяваха я.
Барет усети как дъхът й спира, а кръвта и започна бясно да кипи. Земята сякаш се разтвори под краката и тя пропадна в бездната.
В мига, в който се опита да извика, езикът му навлезе дълбоко в устата й. Влажните, милващи движения я замайваха, събуждаха в нея ненаситна жажда. Тя несъзнателно наместваше устата си към неговата, трепереше, когато езикът му погалваше нежната вътрешност на устата й.
Силните му ръце се впиха в талията й и Барет почувства тялото му да се стяга. После смътно усети как нещо хладно и хлъзгаво се увива около голия й кръст. В следващата секунда тя се изплъзна от здравата му прегръдка и бързо скочи на крака. Едва сега осъзна, че е била на земята, притисната от гърдите му.