Само след минути той отново се сля с джунглата, като мина само на сантиметри от тях.
Нощта го погълна и нито едно живо същество наоколо не усети призрачното му присъствие.
29.
Въпреки че все още не се бе зазорило, задухът във въздуха вече се усещаше.
Пейгън мрачно прокара бръснача по брадата си и през наболите гъсти черни косми остана светла следа. Независимо че се дегизираше с черна брада, предпочиташе да бъде гладко обръснат.
Отражението на лицето в подпряното на камък огледало, го накара да се намръщи. Под очите си имаше големи черни кръгове, кожата му бе восъчнобледа. Все още не се бе възстановил напълно след последния пристъп на маларията.
И след няколкото безсънни нощи.
Беше неспокоен. И причината за безпокойството му не бе изкормения труп на елена, който Нихал бе намерил тази сутрин.
Нито двамата часови, които намери заспали на поста им. Нито дори едва забележимата следа от ботуш, която съзря сред разпилените по пътеката листа.
Безпокоеше го нещо друго, което не можеше нито да се види, нито да се пипне…
Пейгън тихо изруга и се отказа да напряга напразно мисълта си. Вместо това предпочете да продължи с бръсненето.
Внезапно зад гърба му пропука клонка. Пейгън моментално захвърли бръснача и грабна пушката си. За части от секундата зареди и се прицели.
В началото на пътеката стоеше Барет и лицето й беше като маска, бяло като платно. Ръцете й конвулсивно стискаха ризата й.
— По дяволите, малката. Кога най-после ще разбереш, че в джунглата някои неща са ти абсолютно забранени.
Тя едва си поемаше дъх, но въпреки това успя предизвикателно да му отговори.
— Може би ще ми кажеш кои са те. Не бих могла да знам толкова добре специалните ти закони, преди…
И спря. Сякаш думите й изневериха. Погледът й за секунда се стрелна надолу и също толкова бързо се втренчи в лицето му. Бузите й светкавично поруменяха.
— Но ти, ти…
По устните на Пейгън се прокрадна едва загатната усмивка.
Направо си заслужаваше това, което видя.
— Ти… Ти не си облечен — заекна тя.
Веждите му се извиха присмехулно.
— А защо трябва да съм, Angrezi? Когато човек е потърсил малко тишина и спокойствие сред джунглата, той не предполага, че към него крадешком ще се прокрадва жена.
— Аз… Аз не съм се прокрадвала — червенината се спусна по шията й и заля раменете й. — Аз никога не дебна.
Пейгън присви очи. Сега той си мислеше какво ли би станало, ако целуне алените петна по бузите й, ако погълне устните и потъне в топлината на желанието й…
Внезапно започна да наедрява. „Защо по-рано не се досетих, че съм гол! — помисли си нервно той. — Тя вече видя, че съм възбуден, по дяволите!“
Пейгън моментално се извърна и грабна парчето памучен плат, окачено на един от близките храсти. Но въпреки бързината, той не успя да скрие резултата от съвсем скромните му фантазии.
Но Барет вече бе видяла и сега стоеше като хипнотизирана от могъщите му, загорели от слънцето гърди, от наедрялата му възбуда, която пред очите й ставаше все по-голяма.
За Бога, този мъж бе… бе огромен! Той сякаш целият бе една кипяща от сила, бронзова мъжественост така примамливо оградена от тези гъсти, черни…
Барет се смути от необузданите си мисли. Една благовъзпитана дама никога не можеше да си помисли подобни неща.
Но пък и никоя дама не бе споделяла това непоносимо съжителство с мъж като Пейгън, заключи гневно Барет.
С потъмнели от ярост очи, Пейгън загърна плат около бедрата си и стегнато го завърза.
По дяволите тази жена! Как успяваше винаги така ловко да го смути, да го накара да се чувства неловко, като срамежлив юноша, изобличен в разюзданост.
— Започвам да си мисля, че потайността ти е твоята втора природа. Нима не помисли, че можех да те застрелям на място?
„Отново едно и също“, ожесточено мислеше Барет, но не му даде възможност да я хване натясно. Само сви рамене.
— Честно казано, досега никога не ми е идвала подобна мисъл, господин Пейгън. Просто не е имало защо. Допреди няколко дни никога не съм прекарва времето си в компанията на мъж, който първо изпразва няколко пълнителя, а след това задава въпроси.
Погледът му изгаряше лицето й.
— Ти по-добре се благодари на Бога, че аз съм именно такъв мъж, Angrezi Ако не бях, нямаше да имаш никакъв шанс да останеш жива в тази джунгла!
Хладната непоколебимост в очите му не остави никакво съмнение у Барет, че Пейгън говори истината. Гордостта й обаче я накара да вирне високомерно брадичка. Трябваше да призове цялата си воля, за да погледне надолу, към мускулестата му плът.