— Ти имал ли си… хм, дали жените често…
— …са толкова страстни? — лицето му отново бе станало сурово. — Това изобщо не е често, Angrezi. Много жени се преструват, че изпитват върховно удоволствие.
— Но защо…
— Защо ли? — кисело се подсмихна той. — Защото един мъж се усеща невъобразимо всемогъщ, когато разбере, че е доставил на жената върховно удоволствие.
— Но тогава…
Пейгън я прекъсна рязко:
— Стига въпроси, соколице. Не и сега. Мисля, че не съм в настроение да ти отговарям.
Той остана известно време загледан в нея. Лицето му изглеждаше помръкнало, властното му излъчване беше изчезнало.
— Знаеш ли, ти може би си по-млада, отколкото предположих, Синамон. Може би проблемът се корени в това, че аз съм по-стар, отколкото си мислех — сдържа въздишката си и продължи: — Обаче едно е сигурно. Всяка от твоите сълзи струва колкото хиляда рубина. Добре ги пази, соколице. Не ги хаби за мъжете, защото ние сме жалки създания. — Гласът му стана суров. — Най-вече не ги проливай за тази празна илюзия, наречена любов.
След това замълча, обърна се и излезе навън в тъмната ветровита нощ.
Барет дълго остана неподвижна в леглото, забравила, че е полугола. Не усещаше сълзите, които бликаха от очите й и се стичаха по бузите като бляскащи сребърни поточета.
Тя го обичаше.
Тя го обичаше, но той не изпитваше никакви чувства и явно бързаше да се отърве от нея. За Бога, след като й разкри това невероятно удоволствие, как можа толкова спокойно да говори за други любовници, които тя може би щеше да има някой ден?
С болезнен стон скочи на крака, изтри очите си и втренчи в тъмнината, където беше изчезнал Пейгън.
Нощта, както и самата джунгла, сякаш беше безкрайна.
Пейгън намръщено крачеше през поляната, а очите му студено проблясваха — като звездите по черния купол на нощта над него.
Тази вечер в задушната палатка той направи две открития. И второто бе далеч по-важно от първото.
Имаше и друг. Успя да го разгадае по напрежението, което я изпълваше, по сляпата болка в очите й. Причината можеше да бъде само мисълта за друг мъж. Може би тя не го съзнаваше, дори не знаеше, но той беше достатъчно опитен, за да разгадае всички признаци.
Сърцето й вече бе отдадено другиму.
Мисълта за това го накара да стисне юмруци.
Всъщност бяха ли се любили? Или това преди малко беше само израз на дълго възпирано желание?
Пейгън не знаеше отговора. Знаеше само, че би дал всичко, за да я научи как да се радва на безценния си дар да прави любов.
И да се наслаждава, докато нейната сила и умения се разгръщат под умелото му ръководство.
Пейгън отхвърли възможността неин любовник да е бил Ръксли, защото само при представата как ледените му пръсти се гърчат върху кожата й, му се повдигна. Не си позволи да мисли и за помитащата стихия на нейната страст, за тихите стонове от удоволствие, които тя издаваше, останала без дъх.
Не, тези мисли щяха да го подлудят.
Той извика Нихал и се запъти към извисяващите се отсреща скали. С мъка се съсредоточи върху предстоящата работа.
Трябваше да се поставят много капани преди да се покаже луната.
Измина час, после втори, трети… Барет мълчаливо се изми и се облече. Щеше да е готова, когато той се върне.
Тъкмо беше започнала да сплита косата си, когато чу шума от ботушите му. След секунда входното покривало на палатката се отметна.
Беше плувнал в пот, лицето му бе изцапано.
— Яла ли си? — рязко я попита той.
Тя кимна със свити устни.
— Добре — вече бе отишъл до сандъка си, вадеше някои вещи и ги хвърляше върху леглото. Струпа възглавница, панталони, риза и шапка. Без да каже дума, сложи възглавницата в ризата, после напъха краищата на ризата в панталоните. Смачка възглавницата, за да й придаде леко издължена форма и сложи шапка над яката на ризата.
Барет мълчаливо го наблюдаваше. Какво ли бе намислил?
Пейгън сложи чучелото обратно в сандъка, доволен от работата си. После се обърна към нея.
— Сигурно вече си се досетила, че ни преследват. Кои са и колко са не мога да кажа. Тази нощ очаквам да ни нападнат. Нихал и носачите са готови. Явно знаеш как се борави с оръжие, така че ето ти това — подхвърли й револвер с двойно зареждане. — Дръж го винаги до себе си, дори когато спиш.
Тя усети как тръпки полазиха по гърба й. Посочи към сандъка и попита:
— А това?
— Малък маскарад. Човек никога не знае каква хитрост може да има решаващо значение. — Отвън, пред палатката, Нихал тихо зададе въпрос и Пейгън отривисто му отговори. После се обърна към Барет. — Лягай си. Ще загася лампата.