Но не успя.
Защото Пейгън склони главата си и започна да поема и отмахва с уста нежните цветчета. Горещите му устни след всеки цвят се допираха до пламналата й плът.
Барет се напрегна и го побутна назад, но протестът, който напираше върху устните й, се превърна във въздишка на наслада.
Очите му се замъглиха при този тих стон.
— Следващия път ще те имам върху легло от розови цветове, Angrezi. — Той повдигна ръцете й, сключи ги зад главата й и намести бедрата си между неусетно разтворените й крака. — После постелята ни ще бъде от жасминови цветове и лилии. Мили Боже, никое цвете не може да се сравни с копринената ти кожа!
Мъхът под тях беше мек и прохладен, а водата гальовно се плискаше в камъка. Но ръцете му бяха горещи, изгарящо горещи.
— Представи си го, Синамон! Представи си как лежиш сред копринените завивки, обточени с малки златни звънчета, а по голото ти тяло са пръснати скъпоценни камъни. Представи си уханието на нощта и сливането на телата ни, как кадифето приема стоманата, как топлината поглъща топлината. А сега ме погледни и ми кажи, че не искаш всичко това. Ако ми го кажеш, ще те оставя на секундата.
Барет стисна очи и се опита да отблъсне тези видения, да не предусеща насладата. Но те завладяваха съзнанието й с всеки удар на сърцето й и ставаха все по осезаеми и желани.
За Бога, тя знаеше, че ще стане точно така, както той казваше, и дори повече. Как да се бори с това?
— Мълчиш? Все още отблъскваш спомените и задържаш чувствата си?
Пръстите му се плъзнаха надолу без предупреждение и разкопчаха брича й, за да се заровят навътре и да замилват нежно корема й. Бедрата му се задвижиха и бавен, мъчителен ритъм. Видя как тя потръпна от нарастващата възбуда. После бавно я погали с загрубелия си палец.
Очите й мигновено се отвориха. Когато пръстът му доближи върха на нейната женственост, мълния разтърси всеки нерв, всеки мускул от тялото й. От устната й се надигна стенание, защото там, където я бе докоснал този силен и галещо нежен пръст, изригна огън.
След това продължи да прониква в нея.
Господи, той не можеше… тя не трябваше!
Започна да се бори почти несъзнателно. Да хапе, да дере и отчаяно да се мъчи да го спре по пътя към нея. Знаеше, че страстното му желание ще бъде много по-бушуващо и опустошително, отколкото изобщо може да си представи.
Въздухът около тях сякаш затрептя от борбата им. Борба, стара като света.
— Отдай ми страстта си, Angrezi! Покажи ми, че си тази жена, която беше там, под снежинките. Жената, която не успях да забравя…
По гранитната плоча се плъзна вълна и заля краката им.
Близо, толкова близо.
Сърцето й подскочи. В съзнанието й запрепускаха спомени. Все още смътни и студени, толкова студени…
Тогава тя разбра, че ако се огъне пред него, тези спомени ще се върнат изцяло и ще донесат онази, старата болка.
„Действай! Бори се!“ — заповяда си тя отчаяно.
Тя се заизвива и замята, но така само притисна още по-плътно твърдите зърна на гърдите си до неговите. Притисна се още повече към нежните му силни пръсти, заровени дълбоко в нея.
Погледът му отново обхвана изпъкналите под тънката й риза гърди. Желанието раздвижи диво и неудържимо чертите на лицето му. Нещо й подсказа, че това желание е коренно различно от глада на тялото му.
Дишането й отново стана пресекливо. Прикована под него, отворена за проникването му, тя усети как връхчетата на пръстите й пламват, как започват верижно да предават огъня по всеки нерв и всяка клетка на тялото й. Разгоря се цялата.
Изгаряше за него, само за него.
И той го знаеше, дяволите да го вземат!
Единственият звук около тях беше шума на падащата вода. Пейгън я гледаше мълчалив, мускулите по стиснатите му челюсти играеха.
Внезапно ръката му, проникнала дълбоко в пламналата й мекота, спря. Накара я да го чака, гледаше я как чака, как трепери, защото тялото й предателски го молеше да не спира.
В този момент той я предизвика да тръпне от желание, точно както й бе обещал.
Пресъхналите й устни тръпнеха. Сега вече гладът бе нахлул и в нея, беше станал част от нея, както кръвта и плътта. Тя надигна бедрата си и обезумяла се и се заизвива.
— Пейгън… — освободените й ръце се заблъскаха хаотично в гърдите му с безсилна ярост.
С безумно желание.
— Кажи ми го, Angrezi! Кажи го. Аз те искам цялата, заедно със спомените ти.
— Аз… о-о-о, Господи, не…
— Кажи, че ме искаш. Кажи, че искаш това — пръстите му леко се раздвижиха.
— Аз… върви в ада, Пейгън!
Сенки и мъгла. Огън и разкъсващ страх. О, Боже, защо те винаги са заедно?