С едно мощно движение той я повдигна по-нагоре и пое едното й розово зърно с жадните си устни. Започна да го милва между устните си, после го захапа.
Замаяна от желание и удоволствие, Барет отпусна глава назад, а кехлибарената й коса се разпиля върху раменете й. Огнените му ласки я разтреперваха, изпълваха я с неземна наслада.
Всичко, за което бе мечтала. Всичко, на което се бе надявала…
Тялото й отново запя.
Пейгън победоносно гърлено се засмя, когато тя се притисна до него и заби нокти в раменете му.
— Н-не… не сега, не по този начин… — но съпротивата й се стопи, защото той започна игриво да покрива цялото й тяло с хапещи целувки.
Нежно. Сладостна агония. Незабравимо.
И Барет разбра, че тук, в този езически рай, който той сътворяваше за нея, нито протестът, нито разумът имаха някакво значение. Тя забравяше всичко друго, освен терзаещия копнеж на гладната й плът, когато той я докосваше. Когато я целуваше, тя разбираше единствено, че той я желае безкрайно силно.
И отново цялостна.
Тайнството между тях се зараждаше някъде дълбоко. Разгаряше кръвта им, размекваше костите им в една война на телата им.
Откри също, че разумът и спомените й нямат абсолютно нищо общо с това.
— Пейгън, аз… о-о-о!
Още веднъж от нея се изтръгна викът, още веднъж я ослепи сребристата вълна, която я възвиси на гребена си.
А след нея нахлу насладата. Силните му ръце я поеха и сред звездна и пурпурна светлина я понесоха към небесата.
Погледът му беше станал див и мистичен като на големите котки в джунглата, когато изпи с устни задъханите й викове и я притисна до гърдите си, наблюдавайки как върховното удоволствие отново я опустошава.
В ониксовите дълбини на очите му проблясваше изненада и възторг, а заедно с тях и гладът на плътта му, който той едва задържаше.
Глад, който трябваше да бъде задоволен.
Защото сега у него крещеше единствено мъжкият му инстинкт. Превърнал се беше в тетива, изпъната до скъсване от триумфа на притежанието. Движенията му бяха командвани от първичната чувственост и тя единствена ги направляваше в момента. Остави ръцете си да говорят, когато зарови пръстите си в косата й и отметна главата й назад, за да кръстосат обезумелите си погледи.
— Сега, Синамон! За Бога, не мога да чакам повече!
— Д-да! А-а… сега…
Пясъкът до тях блещукаше и отразяваше светлината, сякаш бяха пръснати хиляди кристали.
Но нито един от тях не притежаваше блясъка на очите й. Нито режещата острота на копнежа им един по друг, която сякаш ги пронизваше отвътре.
Пейгън рязко свали ботушите си и ги хвърли настрани. Последваха ги бричовете му. Мускулестите му хълбоци сякаш излъчваха блясъка на разтопен бронз на светлината на умиращото слънце.
Тогава се обърна към Барет. Гледката на пулсиращия му член просто секна дъха й. Боже Господи, та той е огромен! Тя можеше ли изобщо…
Нямаше време за страх или колебание. Само миг трепетно очакване и той обхвана бедрата й. По вените й пробягваха пламъци, сякаш беше останала без кости и усети допира на силните му бедра, ефирната ласка която предвещаваше неговото проникване.
Ръцете му мачкаха бедрата й, когато я повдигна на към себе си. Тя изстена под напора на безразсъдния глад, под напора на някаква сила, извираща на тласъци от нея, която тя не разбираше, нито подозираше, че е съществувала.
— Това ли искаш, Синамон? Да потъна в тебе толкова дълбоко, че никога да не мога да изплувам? Толкова дълбоко, че ти никога да не поискаш да ме освободиш? — Гласът му беше дрезгав, сякаш трябваше да се бори с нощните си кошмари и дълго потисканото желание, за да излезе от гърлото му. — Ако е така, кажи ми, по дяволите!
Барет потрепери и се вкопчи в мускулестите му рамене. Главата й се отметна назад. Къдриците й с цвят на старо злато се разпиляха над тях и сякаш самите те светеха, поемайки последните слънчеви лъчи.
— Дълбоко! О, Господи, дълбоко, Пейгън. М-оля те!
С дрезгаво ръмжене той я приплъзна под себе си, докато бедрата й не обхванаха изгарящите му слабини. Инстинктът заповяда на Барет да се огъне и да обвие дългите си крака около кръста му, докато пръстите й се впиваха в раменете му.
Той гърлено нашепваше някакви неясни думи, докато търсеше кадифеното мекия прием на твърдото си острие.
И тогава, когато тя беше напълно готова, когато по кожата й танцуваха огньове, а очите й бяха заслепени от красотата на голото му тяло, Пейгън я повдигна и проникна в меката й гореща плът.