— Пейгън, аз… аз…
— Виждам, че си се събудила. Добре. Оставих те да поспиш — гласът му беше рязък.
Защо беше облечен, с преметната през рамо пушка? Защо й говореше с този студен, безличен глас, от който дъхът й секна? Който уби радостта в сърцето й и сякаш я заля с ледена вода?
Към нея полетяха дрехи.
— Облечи се! Нихал всяка секунда ще бъде тук.
Тя несъзнателно хвана дрехите и се втренчи в него, неспособна да каже дума.
Англичанинът се извърна и закрачи напред-назад по пясъчния бряг.
— Хайде, по дяволите! Не се притеснявай, че те гледам! Не че вече ще има кой знае какво значение — последните му думи прозвучаха някак язвително.
Тънките й пръсти се вкопчиха в памучната материя. Смътно осъзна, че копчетата на бричовете й бяха на мястото си, зашити сигурно от него, а освен това имаше чиста риза, без съмнение от неговите.
Сърцето й лудо заудря.
— Какво… какво правиш?
— Мисля, че бях пределно ясен, Angrezi. Връщаме се обратно в лагера. Веднага.
— Но…
— Но какво? — челюстите му се стегнаха. — Това, което се случи, беше грешка, непростима грешка. Но никога няма да се повтори, уверявам те! В момента, в който пристигнем в Уиндхевън, предполагам някъде утре сутринта, ще те изпратя обратно в Англия. Все са ми останали някакви връзки там. Ще ти осигуря някакво безопасно място, където дори дългите ръце на Ръксли няма да могат да те достигнат.
— Но… — Барет го гледаше потресена. — Ти каза… помислих си…
Един мускул заигра по челюстта му. Отривисто й подхвърли сплесканата шапка, която несъзнателно бе мачкал между ръцете си.
— Не прави нещата по-сложни, отколкото са, Angrezi. Запази онова, което току-що се случи, заедно с другите си спомени. Може би в подплатена с коприна кутия, с дъх на лавандула и изсушен жасминов цвят. Или пък в изисканите редове на дневника си, ако така предпочиташ. Само не си въобразявай, че може да се случи отново, защото, проклет да съм, няма!
— Но… но аз не искам да си спомням за теб! Аз искам да съм с теб, да бъда част от живота ти. Тук, а не някъде другаде, независимо дали е опасно или не!
Той стисна юмруци. Гласът му дрезгавееше, когато отговори:
— И всичко това, за да се прави любов за час или два? Не, Angrezi, много повече е необходимо на една жена, за да си проправи път и да обсеби живота ми — очи те му проблеснаха преди да продължи: — Дори за жена, красива като теб!
— Ти… не си го мислиш наистина. Не можеш!
— Така ли? — той ехидно се изсмя. — О, сексът беше достатъчно добър, макар че не ми допада особено да се занимавам с девственици. Все пак, с теб, Синамон, проблемът не беше само технически.
Барет се олюля от тези думи, които яростно я шибаха. Каза си, че това е само още един от неговите номера, че той сам не вярва на думите си.
Тя здраво притисна дрехите до гърдите си, борейки се с нечовешката мъка, която я заля и сякаш изцеди всичката и кръв.
След това слабичките и рамене се стегнаха. Тя никога нямаше да му се моли! Мили Боже, никога!
Дори и сега, когато сърцето й сякаш бе изтръгнато от гърдите и разкъсано на хиляди малки парчета.
— Много добре! — успя да отговори, учудена че гласът й може да звучи толкова хладно и безразлично. — Но ти ме направи жена, за което съм ти благодарна защото бъдещите ми връзки с мъжете ще бъдат къде-къде по-приятни!
Някакъв демоничен бяс я накара да отметне назад косата си и цялото й тяло се откри пред него и заблестя в белота като слонова кост. Стрелна го с презрителен преценяващ поглед.
— Надявам се само, че не очакваш да заплатя за услугата.
Видя го как потръпва, как разярен стегна челюстите си. Това трябваше да я удовлетвори, но само буцата, която запречваше гърлото й, стана по-голяма.
Ръцете му се вкопчиха в пушката.
— Не, не искам нари за това, че съм разкрил пред теб малко от мистерията на секса, Angrezi. В тази област аз съм всепризнат майстор. В твоя случай, малката, усещането за горещото ти тяло и стегнатата ти влажна утроба ми е достатъчно. Да, мисля, че ти просто си надарена. Ако паметта ти не се върне можеш да си помислиш, дали да не си изкарваш прехраната по гръб. Може би един ден ще станеш наистина добра.
Той говореше отчетливо и студено, с ясното намерение всяка негова дума да достигне до нея.
„Защо правиш това, Пейгън?“ — искаше да изкрещи тя. Не го направи, защото гордостта затвори устата й с каменния си печат. Само ноктите й се забиха още по-дълбоко в дланите.
— Може би — отговори хладно. — Все пак има толкова начини да се обработват мъжете. Да използвам тялото си е само един от тях. За съжаление, не мога да кажа, че намирам твоите умения за чак толкова забележителни, скъпи мой.