Выбрать главу

Ярост помрачи лицето му.

— Така ли? Дивите ти викове от удоволствието, което изпита, съвсем не доказват твърдението ти. Да не говорим за белезите от ноктите и зъбите ти, които останаха по раменете и гърба ми.

Тя подигравателно се усмихна.

— Е, не е толкова трудно да ги имитираш, все пак. Сигурно един мъж с твоя опит трябва да го знае, Тигър-сахиб.

Той се вкамени. Яростта на свой ред го заля с мощ на вълна. Когато успя да проговори, гласът му беше нисък и суров:

— О, ти се наслаждаваше, Синамон! Тези сладостни гърчове не могат да се имитират. Всъщност аз те дарих за един час с по-голяма наслада, отколкото повечето английски съпруги получават през целия си живот. В Лондон твоите приятелки клюкарки ще бъдат страшно развълнувани от разказа ти и ще изстискат и най-малките подробности от теб. В случай, че не се впечатлят достатъчно, скъпа, защо да не ги очароваш с нещо още по-вълнуващо? Да… кажи им, че си имала честта да преспиш с англо-индийско копеле, с мелез, заченат от нефелен английски пер и обслужващата го проститутка. Сигурен съм, че ще бъдат страшно любопитни да сравнят нашата анатомия с тази на високомерните ни английски братовчеди.

Тя несъзнателно вдигна ръце пред себе си, сякаш да се запази от тези ужасни разкрития.

— Пейгън, недей…

— Не ти ли стигна? Ненаситна малка фурия! Добре тогава! Ако тази клюка се окаже недостатъчно впечатляваща или пък се изтърка, можеш да им кажеш още нещо: партньорът ти е бил убиец. Първата му жертва била собствената му майка, която той е гледал как умира, без да каже нито дума. Да, това ще ви осигури дълги часове забавление, сигурен съм!

Барет го гледаше онемяла, парализирана. Пейгън се извърна и закрачи към склона, по който се катереше Нихал.

Сега даже не й мина мисълта да се опита да го спре.

38.

Барет изтри с ръка сълзите си, преди да обуе бричовете, а после навлече ризата, която Пейгън й бе оставил.

Чу как Нихал развълнувано подвикна на Пейгън, който му отговори остро и насечено. Не усещаше ръцете си, докато закопчаваше копчетата и пъхаше дългите пешове на ризата, а после — докато събираше и заплиташе косата си на дебела златиста плитка.

През цялото време не съзнаваше какво прави. В главата й хаотично се блъскаха само последните му груби думи:

Копеле… мелез… убиец.

Те отекваха в съзнанието й като канонада. Болката от предателството му, от мисълта, че го губи, избледня пред тези разкрития.

Истина ли беше? Можеше ли да бъде истина?

Тя преглътна горчивите сълзи и се наведе да обуе ботушите си. Опита се да забрави за разтърсващото блаженство, когато той проникна накрая дълбоко в нея, а от устните му като топъл дъжд се ронеха съкровените думи на любовта и попиваха в душата й.

Какво бе той — победител или предател, герой или чудовище?

Можеше ли да бъде едновременно всичко това?

Барет механично тръгна към бамбуковата горичка, където Пейгън и Нихал я чакаха в безразлично мълчание.

Дори и не погледна към Пейгън, когато мина покрай него. Зад нея слабите отблясъци на светлината постепенно изчезнаха и нощта покри с мрак джунглата.

* * *

Над малкото езерце се възцари тишина. Тогава някъде над водопада прошумоля гъсталакът на папратите и оттам се показа излъскан черен ботуш.

Едно студено око се втренчи към езерото. Другото око липсваше и на мястото му зееше отвратителна грозна дупка, с червен назъбен белег по краищата, който след това разсичаше лицето чак до челюстта.

„Е, скъпи мой Пейгън, най-накрая стигнах и до теб. Разплатата за старите рани ще ми достави огромно удоволствие, особено сега, при новите елементи в играта. Най-хубаво ще бъде, когато бавно и жестоко обладая жената, а ти в това време ще гледаш!“

Заповедите на Ръксли за рубина бяха повече от ясни. Намери го и нека той определи цената — каквато и да е тя. За жената не даде никакви конкретни нареждания, всичко остави на хрумването на наемника му.

Стига само да бъде върната жива на Ръксли.

Или поне в състояние близо до живота.

Мъжът в храстите се засмя, но окото и лицето му останаха неподвижни. Умът му бе зает единствено да крои плановете си и да ги преценява.

Проклетият камък му се беше изплъзнал на два пъти — при търга в Лондон и при Хелена. Това няма да се случи за трети път.

Ето че сега жената се превърна в допълнителна награда. Тялото й беше съвършено, наистина! Още повече, че местните жени бяха започнали да му омръзват. О, да, малката курва беше изключително страстна! И много скоро щеше да стене под него така, както преди малко под Пейгън.