От този момент нататък вечерта продължи в разговор за различни неща и впечатления. След около час Хедли я въведе в осветената от множество свещи трапезария. Чашите от гравиран кристал и порцеланът, тънък като яйчена черупка, блестяха и отразяваха пламъците. Приборите бяха от ковано сребро. Барет забеля за, че на централното място е сервирано за трети човек.
— Тигъра отиде да огледа насажденията в долния край на имението. Не мисля, че ще успее да се върне до сутринта. Мита винаги сервира и за него. За всеки случай. Така че ще бъдем само двамата. — Възрастният мъж я гледаше изпитателно. — Надявам се, че нямате нищо против.
— Не. Не… разбира се, че нямам — отговори бързо Барет.
В мига, в който седнаха, срамежливо усмихнати цейлонки, закичени с орхидеи в косите и облечени с дълги до земята саронги, започнаха да внасят храната.
— Трябва да опитате от тези, мила. Наричаме ги sambol или оризови кюфтета. Не бива обаче да бързате — поръсени са с червен пипер, лимон и настърган кокосов орех. После си вземете от тези papadams — пържени вафлички, нали се сещате? Да не пропуснете кърито с кокосово мляко. — Полковникът подаваше блюдата на Барет със същата скорост, с която говореше. — А, ето и една превъзходна лютеница. Да, а това са манго и плодове. Непременно си вземете thalaguli. — Забеляза как Барет повдига учудено вежди, той й поднесе чиния със сусамени топчета. — Още един от специалитетите на Мита, нали виждате.
Барет покорно си взимаше по малко от всичко и чинията й скоро се препълни. При вида на тази толкова разнообразна, обилно подправена храна, стомахът и възторжено се разбунтува.
Хедли се усмихна.
— Ужасно е от моя страна да ви карам да чакате заради празните ми дърдорения. Хайде… сега опитвайте! Завиждам ви, че за първи път ще вкусите тази божествена храна. Мита наистина е превъзходна готвачка!
Барет скоро се увери, че шотландецът е съвсем прав. Пикантните и екзотични ястия бяха подправени с кокосов орех, кориандър, къри и синамон, както и много други аромати, имената на които тя не знаеше.
Англичанката опитваше всяко ястие много внимателно. Искаше й се да съсредоточи вниманието си върху изобилието и разкоша, които я заобикаляха. И въпреки това, всеки път, когато вдигнеше погледа си от чинията, тя забелязваше празното място и губеше апетит.
Разговорът им продължи близо час, запълнен най-вече от монолозите на развеселения полковник. В един момент Барет се облегна на стола си и се опита весело да се усмихне:
— Никога досега не съм яла толкова вкусна храна.
Лицето й помръкна. Как можеше да е сигурна в думите си, щом животът й преди да се озове на острова оставаше загадка и за самата нея.
Барет леко се намръщи и внимателно остави приборите си, загледана в танца на отразените светлини на свещите.
— Предполагам… Предполагам, че си задавате въпроса какво правя аз тук, но сте достатъчно любезен да не го произнесете.
Полковникът се опита да възрази, но Барет тръсна уверено глава и стисна ръце в скута си.
— Бих… бих искала да мога да ви отговоря. Но не мога, разбирате ли? Може би е било нещастен случай… А може и да не е било така. — Барет вдигна поглед към стареца и притеснено се усмихна. — Сега не си спомням нищо. Само отделни, разпокъсани образи… винаги разпокъсани… Не мисля, че Тигъра, както вие го наричате, е склонен да ми вярва.
Хедли се пресегна и я потупа по рамото с искрено съчувствие.
— Да, да… Тигъра ми каза. Дяволски мръсна история, извинете грубия ми език. А що се отнася до Дев, сигурен съм, че той наистина ви вярва — той се намръщи. — Рубинът… нали разбирате. Сякаш влудява мъжете. Жените също. Обсебва ги. Който го намери… — Гласът на шотландеца заглъхна и той разсеяно се загледа в танца на светлините.
В този миг една кремавобяла нощна пеперуда прелетя над главите им. Крилете й хвърлиха зловеща сянка върху стената. Насекомото закръжи около пламъка на една от свещите. Кръговете ставаха все по-тесни и по-тесни, докато огънят я близна, сякаш я всмукна и я изгори. Чу се само слаб пукот, а пламъчето за секунди се разгоря по-силно.
Барет потрепери. Корсетът й изведнъж стана болезнено стегнат. Пред очите си виждаше крехките крилца на пеперудата, които само за миг се стопиха в огъня.
„Нима и моята съдба ще бъде толкова мимолетна и жестока?“, запита се тя.
Внезапно в коридора се чу приглушен тропот на ботуши и тихият глас на Мита, която попита кой е. Отговорът бе на тамилски.
Стомахът й се сви на топка, гърдите й трескаво се повдигаха в дълбоко изрязаното деколте на синьо-зелената рокля, която Барет бе облякла по настояване на Мита. Стъпките се приближиха. Горещина обля лицето й.