Барет се вгледа в нощта.
— Той изкрещя. Нарече ме с ужасни имена и предполагам, че ги заслужавах. После ме биха. Беше… много неприятно — гласът й бе равен, монотонен — Разбира се, те не бяха глупаци. Никога не ме удряха на голо и гледаха да не оставят белези. Синините се разнасяха за седмица. За тях беше много важно как ще изглеждам, нали се досещате. Накрая обаче решиха, че ще е по-изгодно да ме… бележат. Така подозренията му щяха да намалеят.
Барет смътно дочу груба псувня от другия край на стаята, но не отдели погледа си от мрака, потънала дълбоко в спомените си.
— Нямаше как да им се противопоставя. Нямах никаква надежда за бягство — бяхме в открито море. Всеки ден, всяка секунда дори, бяха истински ад. По едно време престанах да се храня — тогава разбрах, че слагат в супата някакво упойващо вещество. — Очите й безцелно се взираха в нощното небе. — После ми обясниха с най-малки подробности какво ще се случи, ако още веднъж проявя непокорство.
Лицето й се бе превърнало в мъртвешка маска. На фона й се открояваха единствено синьо-зелените бездънни езера на очите й.
Барет прокара замислено пръст по ръба на кристалната чаша.
— Все още бях решена да не им се давам. Даже на следващия ден се опитах да избягам. Престорих се на болна и се промъкнах през отворената врата. — Пръстите й за миг замръзнаха. — После… е, нека просто кажем, че удържаха на думата си. След това… Повече не се опитах да бягам.
Лицето на Пейгън бе сковано и беше страшно за гледане. Пръстите му се вкопчиха в стола. Искаше му се да изкрещи, да я накара да млъкне, да избяга от стаята.
Искаше му се да я притисне към себе си, да я утеши, да изгони от паметта й всеки зловещ спомен. Завинаги…
Но не го направи. Пейгън бе достатъчно мъдър, за да знае, че в момента тя трябваше да говори — за нейното успокоение.
А той — той трябваше да я слуша.
— Героизмът е много изтъркана характеристика — прекъсна я рязко той. — Особено когато има подобни наказания.
Гласът му като че ли изпълзя от сенките на мрака. Той й подейства като удар. Тя видимо се стресна. Червените петна отново избиха по страните й. Тя се изсмя ниско и гърлено.
— Едно поне е сигурно. Аз не съм героиня. Защото им се подчиних. Съгласих се, нали разбирате? Съгласих се да направя всичко, което ми заповядат.
Барет се обърна. Огромните й, блестящи от неизплаканите сълзи очи, се взряха в Пейгън.
— Всичко беше замислено точно така, както ти предполагаше. Естествено! Аз бях доведена на твоя плаж, заради теб, Пейгън. За да те прелъстя. За да те вкарам в капан. За да открия скапания ти рубин и скривалището му. — Гласът й внезапно стана креслив нервен и накъсан. — И Господ да ми помагаше, ако не си бях ударила главата, докато се опитвах да избягам ако не бях из… изгубила паметта си. Тогава щях да направя в… всичко, което искаха!
Пейгън усети истерията в гласа й и цялото му същество искаше да я спре. Отново не го направи. Трябваше да научи всичко. Спомените й щяха да се превърнат в гнойни язви, ако не се освободеше от тях още сега.
— Е, и? — подкани я той.
Тонът му бе хладен и леко подигравателен. Това щеше да я разяри и така да й помогне да се овладее Той го знаеше. Знаеше също, че само гневът щеше да й помогне да продължи да говори.
— Не ни разочаровайте! Смятате да спрете толкова трогателната си история, мис Уинслоу. Точно сега когато започна да става интересна!
Барет потрепери, сякаш я бе ударил. Червените петна се разпростряха по раменете и гърдите й. Тя толкова здраво стисна чашата, че побелелите й пръсти почти се сляха с кристалното стъкло.
— Сега обаче, ми се иска да си бях спомнила, милорд. Такъв като теб заслужава добре да му бъде смачкан фасонът и да бъде принуден да сърба попарата, която сам е надробил. — Очите й блестяха като леденостудени сапфири. — Мисля, че тази задача дори би ми била приятна. Защо трябва аз да имам съвест, щом като ти изобщо нямаш такава!
Барет повдигна чашата си в подигравателна наздравица, доближи я до устните си и я изпи до дъно.
Лицето на Пейгън оставаше непроницаемо. Той невъзмутимо махна някакво мъхче от ръкава на фрака си.
— Приятно ми е да го чуя, мила. А сега, ако обичате, да оставим настрана тези досадни празнословия за съвест и морал. Продължавайте, историята ви е много увлекателна и трябва да я довършите.
Барет го стрелна с поглед?