— Сега, meri jaan! — изстена Пейгън. — Сега и винаги!
Стопанинът на Уиндхевън нареди на слугите си да донесат медна вана и гореща вода.
Вниманието, което посветиха на къпането си беше толкова голямо, че скоро всичко около тях се покри с пяна. Старанието им бързо премина във весела игра, а тя — на свой ред, отстъпи място на бясно боричкане.
И въглените на страстта отново се разгоряха в буен огън…
Далеч навън, зад потъналите в сън чаени полета зад забулените в мъгла сини хълмове, се чу рев на тигър. Дълбок, протяжен, яростен рев.
Влюбените обаче останаха глухи дори и за това предупреждение.
43.
Звън на метал събуди Барет от сладкия й сън.
Тя смръщи нос и придърпа възглавницата по-плътно до главата си. Нещо меко… Сатенени хладни чаршафи и силни мъжки ръце…
Отново метален звън, този път по-близо.
Барет подскочи, покрила гърдите си с чаршафа. Очите й все още бяха замъглени от съня.
— А, memsab най-после се събуди. Memsab сигурно ще иска вана.
Проницателните шоколадовокафяви очи на индийката внимателно оглеждаха разрошените й коси, смачканите чаршафи, недвусмислената вдлъбнатина на съседната възглавница.
Барет огледа бързо стаята и не откри друга следа от мъжа, който само преди малко бе споделял леглото й.
Мита измърмори нещо под нос — в знак на неодобрение, а може би и нещо повече. Чак сега Барет разгада причината за хладния поглед на слугинята.
— Да, благодаря ти, Мита. Много си… много си досетлива.
Индийката само сви рамене и любопитно огледа стаята. После с гъвкави котешки движения отиде до прозореца и измъкна с два пръста затиснатите с едното крило парчета бял воал.
Това бе нощницата на Барет. Разкъсана на две.
— Сънят на memsab през нощта сигурно е бил много неспокоен.
Мита не каза нищо повече, само остави чисти чаршафи върху леглото на Барет, обърна й гръб и излезе от стаята. Барет остана сама, потънала в размисъл дали нещо от снощните събития е останало в тайна за някого от пълното с прислуга голямо имение.
Барет току-що се бе изкъпала и попиваше водата от тялото си, когато на прозореца се появи Меджик. Маймунката седна на перваза и черните й мъдри очички се втренчиха в жената, напрегнато следейки всяко нейно движение.
Широките й ноздри бяха издути от напрежение. Животинчето сякаш усещаше настроението на Барет дори само от миризмата й.
Англичанката си спомни за последната борба между тях за корсета и реши, че Меджик заслужава сега да постои малко по-дълго в очакване. Тя обу долно бельо а отгоре сложи прозрачна като паяжина фуста от батиста. Чак тогава Барет отвори куфара от сандалово дърво, в които бяха подредени останалите й дрехи.
В мига, в който видя жадувания корсет, маймунката започна нервно да се върти и да подскача, а нослето й се набръчка.
Барет обаче се правеше, че не я забелязва. Тя старателно, с бавни движения приглади корсета и започна да закопчава една по една предните кукички. Въпреки че дрехата все още я стягаше, този път Барет не почувства болките в гърба. Раните й явно бяха заздравели Най-после корсетът бе закопчан и жената се обърна.
Меджик изсумтя с демонстративно съжаление, обърна се и изчезна в своя свят, потънал в зеленина.
„По-добре там — помисли си Барет, — отколкото тук, стегнати в железа, които сме принудени да носим“
Тя тъкмо бе започнала да разресва буйната си коса, когато в коридора се чу вик, последван от приглушен тропот на ботуши.
— Memsab! Бързо елате, моля ви, memsab!
Вратата се отвори с трясък и на прага се появи лицето на Нихал, свито от притеснение. Зад него се показваше Хедли.
— Този път е много лошо, мис Барет! О, Господ е толкова жесток! Господарят, Тигъра… той… те го отвлякоха!
Барет пребледня, олюля се и сграбчи облегалката на стола, за да не падне.
— Отвлякоха ли го?! За Бога, невъзможно е…
Индиецът направо се тресеше.
— Те… Те го хванаха в сушилнята. Бяха много… Всички имаха пушки!
Хедли промърмори нещо и се обърна мрачно към Барет.
— Аз тръгвам!
Сърцето й биеше лудо.
„О, Пейгън, внимавай, любов моя! Много, много внимавай!“
В същия миг умът й започна да пресмята, да преценява каква да бъде дозата и как ще подейства. Щеше да бъде много опасно, разбира се… Дори невъзможно, ако Мита не успееше да намери точните съставки…
Тя обаче трябваше да опита.
Хедли се върна, но само бегло погледна към Барет и побърза да си налее нещо за пиене. После нервно избърса потта от челото си и се обърна с лице към жената.