Оставаше й само да начертае точния план за действие.
— Какво прави memsab? Господарят скоро ще загине, ако не побързаме.
— Не се страхувай, Мита! Почти свърших. — Барет старателно запуши с тапа бутилката и бавно тръгна към вратата. — Внимавай само да не се спъна и да я разклатя.
Чак сега англичанката забеляза, че Меджик подскача около нея и за първи път от няколко часа насам се усмихна. Сега поне имаха някакви основания за надежда.
— Това се отнася и за теб, Меджик!
Чувството й за хумор обаче бързо се изпари. Двете жени замръзнаха, чули резкия вик на Нихал.
Бе изминал още един час.
Следващата кутийка пристигна отново в точния час. В нея, слава Богу, имаше само изцапан с кръв къс хартия.
Много съм разочарован от теб, мила моя Барет. Мислех си, че го обичаш. В момента той губи доста кръв, както сигурно си забелязала. Колко жалко.
Добре тогава, следващият път ще ми се наложи да ти изпратя два пръста наведнъж.
Барет затисна устата си с ръка, но не успя да сподави риданието си. Умът й хаотично скачаше от една възможност на друга, като хванато в капан животно, което трескаво търси изход.
Да се използва експлозивът беше много рисковано. Съществуваха много променливи величини, чието влияние дядо й все още не бе успял напълно да избегне. И въпреки всичко, сега нямаше време за проверки.
Тя стоеше като закована, очите й бяха съсредоточени в една точка. Първо, трябваше някак си да убеди Ръксли, че рубинът е в нея. Само това би й дало време да измъкне Пейгън преди…
Някой силно дръпна полата й. Барет се обърна и видя пред себе си Меджик. Очите на маймунката блестяха от възбуда, опашката й нервно потрепваше.
— Да, малка моя. Зная, че си разтревожена. Всички се тревожим за него. Но ако искаш да го спасим, трябва да побързаме.
Маймунката започна като подивяла да скача около полите й и да ги дърпа с яростна сила.
— Добре, ще дойдеш с нас. Може да ни помогнеш по някакъв начин, да стигнеш там, където ние няма да успеем. — Барет се опита да се откопчи. — А сега, пусни ме!
От гърлото на Меджик излезе креслив звук — звучеше като протест. Тя се втурна към вратата, обърна се и изгледа изпитателно Барет. В очите й се четеше страстна молба.
— Какво пак си намислила? Няма време, Меджик! Сега не можем да си играем.
Животинчето обаче застана пред вратата и я задърпа към къщата. Барет реши да не се съпротивлява повече, защото и без това трябваше да се приготви преди тръгване.
Когато стигнаха до верандата, Барет вече решително се опита да издърпа полата си, но Меджик кресна и оголи белите си зъби.
— Меджик! Какво…
— Опитва се да ни каже нещо — обади се Мита зад гърба й. — Никога не се е държала така досега, memsab. Нека я последваме!
— Добре, но само за няколко секунди. Не съм сигурна колко време сместа ще остане стабилна.
Меджик радостно забърбори нещо и я задърпа по коридора към нейната стая. Чак там маймунката пусна ръката на Барет и се втурна към отворения куфар. Тя пъхна главата си вътре и започна да изхвърля наляво и надясно фустите и роклите й.
— Страхувам се, че цялото това напрежение съвсем я е объркало — каза снизходително Барет на Мита.
— Сигурно, но…
В същия момент животното извади от куфара нещо бяло. Тя гордо го стисна в косматите си пръсти, подскочи високо и нададе оглушителен писък.
— О, пак този проклет корсет. За Бога, Меджик, няма време за…
Маймунката обаче не й обърна никакво внимание. Тя хвърли корсета на земята, скочи върху него и погледна умолително Барет.
— Какво има, мъничка?
Скимтейки, Меджик й подаде корсета. В мига, в който Барет го взе, животното се хвърли върху нея, събори я на леглото и започна да поднася към лицето й един от металните обръчи на корсета.
— Проклета, малка… — Барет се намръщи. — Какво искаш…
Тя млъкна. Единият от обръчите бе различен от останалите. Беше намачкай и някак усукан. Нямаше съмнение, че именно той й бе създавал всички проблеми.
Двете жени наблюдаваха с изумление как Меджик бърка в дупката за обръча и се опитва да измъкне шината.
Барет веднага застана зад нея. Шевовете бяха много стегнати, но с усилие те успяха да измъкнат обръча до половина.
Бучката отвътре обаче не намаляваше.
Сърцето на Барет заби лудо.
— Мита, ножици! Бързо!
Индийката веднага изчезна и само след секунда донесе ножица.
Сега платът лесно се разтвори и металният обръч падна на пода.
И след него още нещо. Нещо топчесто.
Пред очите им загоряха ослепителни кървавочервени огньове.
„Окото на Шива“.