Барет се намръщи. Това не й хареса. Щяха да ги забележат докато изкачват хълма. А може би пък това щеше да им бъде от полза?
Англичанката нервно се обърна към Мита.
— Спомняш ли си всичко, за което говорихме? В теб ли са бутилките и въжето?
— Всичко си спомням, memsab. С най-малките подробности. О, спомням си чудесно.
Барет пое дълбоко дъх, опитвайки се да преодолее страха, който присви стомаха й.
— Тогава… Аз тръгвам. Стой тук, докато се изгубя от погледа ти.
Тя бавно се изправи на крака, обви раменете си с тъмното наметало и оправи оранжевата си рокля.
Веднъж Пейгън й бе казал, че има много различни начини да се дегизираш и човек никога не знае кой от тях е най-добрият. Дано се окажеше отново прав.
Барет още веднъж дръпна надолу дълбокото си деколте и тръгна към водопада.
Едва бе преполовила пътя, когато чу след себе си стъпки. Преди да успее да се озърне, нечии кокалести пръсти запушиха устата й.
— Жалко, че се наложи да убия приятелчето ти Крейтън — изръмжа зад гърба й дрезгав глас. — Сигурно щеше да ти се порадва, като те види в тази разкошна рокля, мис Уинслоу.
— Кой си…
Барет не успя да се доизкаже. Мъжът изви ръцете й назад и пъхна някакъв мръсен парцал между устните й. После я блъсна напред.
Тя се препъна и той рязко я изправи на крака. По лицето й се стичаха сълзи, но тя се опита да се съсредоточи и да запомни пътя, по който вървят.
Барет още веднъж се престори, че пада, за да може по-подробно да огледа местността и тогава металното дуло на пушка се опря в гърба й.
— Размърдай се, кучко! Край на номерата или няма да видиш любимия си жив. Е, ако съдя но начина, по който пъшкаше, докато той хубавичко те оправяше до водопада, бих казал, че това, от което имаш най-голяма нужда в момента, е от мъж между краката. — Пръстите му дивашки се вкопчиха в раменете й. — Само че този път мъжът ще бъда аз, чуваш ли? Проклетият ти виконт ще има да гледа. За него също съм приготвил специална изненада.
Той се изсмя и силно я блъсна във водопада. Барет едва си пое дъх, обляна от ледената вода. Когато се отдръпна от пороя на падащата вода, лъхна я студен, пронизващ вятър и дрехите й прилепнаха към тялото.
Барет ахна от изумление. Пред очите й се простираше дълъг, тесен тунел, осветен с факли.
Подземна пещера?! Точно под водопада?
— Хайде, мърдай!
Мъжът зад нея я ритна с ботуша си в гърба и едва не я събори.
Барет се олюля, но тръгна. Сега поне знаеше, че Пейгън е жив.
Навсякъде около тях кънтеше ехото на падащата вода. Под светлината на факлите блестяха с многоцветието си скъпоценни камъни, които бяха в голямо количество в скалната маса.
Кристалите обаче бяха прекалено малки, за да имат някаква стойност.
За разлика от огромния рубин, който Барет криеше под роклята си. Все още не бе дошло времето да го покаже.
Главорезът отново я блъсна напред. Силен вятър забрули лицето й. Само след миг тя се озова в огромна каменна пещера.
В дъното на пещерата, прикован към земята, лежеше Пейгън. Челото му бе обляно с кръв.
Барет се втурна напред и едва не припадна, когато видя окървавената му ръка. Около нея се бе образувала цяла локва. Тя понечи да се наведе към него, но грубо я дръпнаха назад.
— Не, сладурано. Не и докато не ми дадеш онази малка дреболийка.
Пейгън напразно се опита да се размърда. Кожените ремъци бяха силно пристегнати.
— Не го нрави, Angrezi. Не казвай нищо на този копелдак!
Ранд го изрита жестоко в слабините.
— Млъквай! — изрева той. — Сега е ред на дамата да говори.
Барет потрепери от ужас и отвращение, тя виждаше за първи път сбръчканата куха орбита. И усещаше, че ако му даде рубина, всичко ще бъде загубено.
— Да… Да, в мен е, разбира се, но не съм такава глупачка, че да го нося сега със себе си. Аз трябва да получа своя дял, нали се досещащ? Не съм я докарала дотук, за да остана с празни ръце.
Ранд сви свирепо устни.
— Да, но все пак носиш нещо, с което да правиш пазарлъка. А доколкото разбирам положението, всички козове са в мен.
— Не съвсем. „Окото на Шива“ например. Но може и да го намериш — отвърна му с привидно спокойствие Барет. — Ела да разкопчаеш роклята ми и току-виж си намерил това, което търсиш.
Ранд се намръщи. Лицето му се изкриви от похотливост, подозрение и алчност. Той се приближи и развърза ръцете й. Револверът му остана опрян в гърдите й.
— Няма да минеш така лесно, кучко! Ти сама ще се разкопчаеш. И искам да го направиш бавно и внимателно. Помни, че ако направиш някоя глупост, за секунда ще напълня любовника ти с олово.