— Ра… разочарован ли? — Пейгън трябваше да прочисти гърлото си. — О, аз съм очарован, прелъстителко! А ти, стихийо моя, не си забравила нищо! И чудесно го знаеш.
След тези думи, изречени на един дъх, виконтът бръкна в джоба на захвърлената си жилетка, извади от него шепа искрящи скъпоценни камъни и посипа с тях копринената плът на жена си.
Дъхът на Барет спря.
Рубини, смарагди, сапфири заблестяха с всички цветове на дъгата. Сред тях обаче се открояваше едно изящно колие от перли, в средата на което грееше огромен, кървавочервен рубин, обкован с малки диаманти.
— Деверил, нали това не е…
— Да, любов моя, това наистина не е „Окото на Шива“. Този не е толкова голям за съжаление, но е далеч по-безопасен.
— Но ти… ти не трябваше да правиш това. Тези пари ще ти трябват за новите чаени насаждения. Много добре си спомням, че ти казах да не…
— Тихо, много говориш! Затвори си устата и ме остави да те любя!
Пейгън прекъсна думите й със страстна, упойваща целувка. Така той й позволи да почувства колко му е необходима, как и досега не престава да се учудва от радостта, която е внесла в живота му.
Да й признае, че никога не може да й се отплати.
В същия миг, без никакво предупреждение, той леко я отблъсна от себе си и здраво стисна раменете й. Лицето му стана сериозно.
— И да не съм чул повече за динамит. И без това вече вдигна във въздуха два парника и един железен резервоар. Последната експлозия за малко не те засипа.
Барет го погледна изпитателно под дългите си, кестеняви мигли.
— Разбира се, че ще престана, Тигър-_sahib_ — тя му се усмихна. В думите й прозвуча омайно примирение.
Пейгън я изгледа подозрително.
— Наистина ли ще престанеш!
— Ще направя както ми заповяда господарят. Бих искала да бъда най-покорната съпруга на земята.
Барет се усмихна загадъчно, леко погали бедрата на съпруга си и посегна към брича му.
— С какво пак сте се захванали с дядо ти, лудетино? — запита я Пейгън с дълбока, страдалческа въздишка.
— О, нима съм забравила да ти кажа? Тези дни се занимаваме с един нов проект, много по-мощен от експлозивите. Става дума за балон, задвижван с топлина, който ще се управлява от парна турбина. Нали се досещаш? Дядо си мисли, че…
Очите на Пейгън започнаха да мятат искри.
— Достатъчно! Ще си счупиш врата с тези безумни проекти. Откакто сме пристигнали в Бродмур, се опитвам да…
— Да направиш какво?… — гласът на Барет бе странно напрегнат.
— Да ти дам време за себе си, Angrezi. Да не живея от джоба ти. Да ти дам така жадуваната от теб независимост. За Бога, трябва да сложим край на всичко това. Искам да ти докаже, че има и други неща, далеч по-силни от разни летящи балони и експлозиви.
— Така ли? — намекът й трябваше да го предизвика и тя постигна точно това.
Гласът му вече бе опасно дрезгав.
— Неща много по-мощни от…
Пейгън отмести с език един смарагд и два сапфира от златистата й кожа и захапа едното непослушно зърно, което моментално настръхна под устните му.
„Да, тя наистина е по-прекрасна и от най-красивия скъпоценен камък“, помисли си смътно той.
— Е… все пак те са и по-безопасни — едва прошепна Барет, защото дъхът й спря, когато загрубелите пръсти на съпруга й се плъзнаха по бедрата й.
— За разлика от тебе, палавнице — подразни другото й зърно. То също така покорно се сви.
От гърлото й излезе тих, задавен вик. Очите на Пейгън победоносно горяха.
— И да не съм чул повече приказки за летателни балони, чуваш ли! Поне докато и аз не се кача с теб на тези побъркани хвърчила. Дядо ти няма капка разум в главата си.
Погледът на Барет бе замъглен от страст. Тя само още по-плътно се притисна към съпруга си.
— И най-малкото ви желание е огромна радост за мен, Тигър-_sahib_. — Тя сбра дланите си една до друга в знак на смирено уважение.
Очите й обаче оставаха дяволски предизвикателни. Пейгън се намръщи и я изгледа подозрително.
— Но защо…
— Честно казано, безпокоях се, че няма да настояваш повече да ти отделям голяма част от времето си. Май започнах да ревнувам, господарю мой. Да се учудвам, дали интересът ти към Хелън не надхвърля рамките на обикновеното приятелство.
— Да ревнуваш? От Хелън?! О, Господи! Просто исках да ти дам малко повече време преди да те отведа в Цейлон, Angrezi! Притеснявах се, че може би не ти се иска…
Жена му мушна едното си бедро между краката и Пейгън рязко млъкна.
— „Вярвай на кобра повече, отколкото на чакал. Вярвай на чакал повече, отколкото на жена. Вярвай на жена повече, отколкото на Angrezi“ Страхувам се, че съм грешна по последните два показателя, съпруже. — Коляното й се намъкваше по-дълбоко между бедрата му.