И тази презряна твар го знаеше много добре! Барет се обърна с гръб, като с мъка преглътна напиращите на езика й клетви. Единственият й шанс беше да се покаже покорна. Не можеше да си позволи да отпусне на воля гнева си — не още!
Към нея полетя още една част от дамското бельо, този път бяха дантелени кюлоти.
— Хубави са, нали? — дрезгаво изръмжа капитанът. — Сега нека видим дали ще са ти по мярка.
Все още с гръб към него, тя сви юмруци пред гърдите си, така че той да не го забележи. „Милостиви Боже, дай ми сили да запазя спокойствие още малко! Трябва да мисля!“ Тя заби нокти в дланите си, мъчейки се да се овладее.
— Да не си забравил нещо? — успя да попита с равен тон. — Може би роклята?
Мъжът зад нея избухна в смях.
— Много си хладнокръвна! Може би не си чак толкова вироглава, колкото се правиш пред мен. О, ние сигурно ще я караме добре с теб, аз и ти. Сега, когато косата ти не е като натрита със сажди, изглеждаш като малка кукличка. А пък… роклята… ще я задържа тук още минутка. Нека да видя дали всичко друго ти приляга, нали разбираш.
Очите й засвяткаха със синьозелени искри. Гадна, въшлива свиня!
Тя се втренчи в неприлично изрязания корсет. Несъмнено беше някаква нова френска мода. Толкова възмутителна! Той нямаше да прикрива почти нищо!
Пръстите й се стегнаха. Не, тя не можеше, тя в никакъв случай нямаше да…
Обърна се и с отчаян жест притисна корсажа до себе си.
— Колко ти платиха, за да ме докараш дотук? Колкото и да е, аз ще се погрижа да получиш двойно. Мога да ти дам един адрес в Лондон. Там ще ти платят, без да те питат за нищо!
Изпитото лице на капитана изведнъж стана алчно.
— Двойно? — промърмори замислен той, като гледаше втренчено буйно повдигащите й се от вълнението гърди. — Това прави две хиляди лири, скъпа. Възможно ли е да струваш толкова скъпо?
Дъхът на Барет секна и тя едва успя да възкликне:
— Платил ти е хиляда лири, за да ме докараш?! Но защо…
— Стига си приказвала! — изръмжа капитанът. — Отговорът е „не“. Дори да ми предложиш всички съблазни на света. Хайде, ще свършваме ли всичко по по-лесния начин, или да извикам Лафарж и да го накарам да те държи, докато те съблека?
Тя потръпна от връхлитащия я ужас. Думите на този мръсник бяха съвсем недвусмислени и той явно беше готов да го направи. Този път нямаше как да му се изплъзне. Но все пак тя трябваше да направи един последен опит.
— А какво ще кажете за десет хиляди? Помислете си, капитане! Само трябва да ме заведете до най-близкия град. С толкова пари можете да изчезнете безследно!
Жилавото лице на моряка се сгърчи. Може би се двоумеше? Но думите му сложиха край на всичките й надежди.
— Тогава е ред на Лафарж. Може би така ще бъде и по-интересно — след което се запъти към вратата.
Барет усети как сърцето й подскочи и заседна в гърлото. Да ги вземат дяволите! Какво се надяваха да постигнат с това?
Отговорът й беше известен. Те искаха тайната й. Не успяха да я изкопчат в Лондон и явно бяха възложили същата задача на тази отрепка.
Лондон. Спомените я изпълниха с горчивина. Ръцете й се разтрепериха.
Тя нямаше да проговори. По-скоро щеше да умре.
— Много добре! Предполагам, че няма да има полза, ако ви, помоля да се обърнете — решително каза Барет.
Капитанът само се облегна на вратата и кръстоса ръце. Не сваляше мътния си поглед от нея.
— Точно така, права си, няма смисъл!
Барет стисна устни, обърна се с гръб и започна да разкопчава многобройните копченца на мръсната си черна рокля. Поне щеше да свали от себе си този парцал, който беше единственото й облекло по време на пътуването.
Пръстите й трепереха и това я вбеси… След като се разкопча, свали овехтялата горна част на роклята си дотолкова, че да може да откопчее и корсета си отпред. Стисна зъби и се помъчи да не обръща внимание на мъжа зад нея.
След като освободи корсета си, тя бързо го изхлузи и надяна новия. Така! Успя да лиши поне от това удоволствие мъчителя си. Но появилото се за момент чувство на доволство изчезна, когато закопча най-горната кукичка и погледна към твърдите обръчи на ръба на корсета.
За Бога, той до болка пристягаше кръста й и повдигаше гърдите й прекалено високо. Те бяха напълно разголени и розовите им зърна едва се скриваха от дантелата покрай деколтето.
Заля я гъста руменина. Все едно, че беше разсъблечена! Напразно се опита да отпусне малко корсета — обръчите бяха здраво пристегнати.
— Сега кюлотите! — неясно процеди мъжът зад нея.
Изгаряща от гняв, Барет развърза връзките на кюлотите си и ги изхлузи. После много предпазливо обу новите, като внимаваше през цялото време да не повдигне с някое невнимателно движение полите на роклята.