Пред очите му причерня. Усети вкуса на собствената си кръв, извъртя се и я притисна под себе си. После сграбчи ръцете й, стисна ги и изкрещя:
— Стой мирно, малка глупачке!
Дори и да го беше чула, жената не се укроти. Тя продължи да се мята бясно. Дишаше учестено. Лицето й ставаше все по-бяло, а устните й се гърчеха от болка.
А сигурно и от страх, каза си той, макар че умело се прикрива.
Или тази жена беше безумно смела, или пък много умна — допълни той мисълта си. Но нямаше да мине час и той щеше да знае кое е от двете.
— Няма да стане! Н-няма отново! — извика тя. Ви ковете й издаваха колко е ужасена. — Няма да го направя, чуваш ли? Не ме интересува какво са ти казали!
— Стига си се борила! — изръмжа англичанинът, който се опитваше да не обръща внимание на гърдите й, които се допираха до голото му тяло и засилваха болезнено тръпките в слабините му. Помисли си, че и за това ще има време, стига сега тя да се успокои и да му даде възможност да се погрижи за раната й. Но хирург имаше в Мадрас, на триста мили оттук, а Пейгън нямаше нито излишни хора да го доведат, нито време за губене, защото мусонът започваше след няколко дни.
Раздра фустата й и с едно парче превърза челото, за да спре кръвотечението, докато почисти раната.
В този момент тя се изви в ръцете му и заби зъбите си в китката му.
Той отскочи назад и смаян впери очи в малките червени дупчици, оставени от зъбите й. Тук, в джунглата, да имаш открита рана беше много опасно, защото инфекцията настъпваше само за няколко часа. Най-опасно от всичко беше да те ухапе човек.
— Нихал! — изкрещя той.
Веднага се чу топуркане от боси крака по коридора. В следващия миг вратата се отвори и на прага застана дребен цейлонец с ослепително бели зъби и правилни черти на лицето, който огледа с любопитство стаята.
— Да, Тигър-сахиб?
Пейгън дори не го погледна, защото изцяло беше зает да укротява жената, която се мяташе бясно.
— Гореща вода, бинтове и онази бутилка, която донесох от Лондон. Бързо, Нихал!
— Да, господарю. Бърз съм като стрела — босите крака изшляпаха по дървения под и вратата се затвори с трясък.
— Няма да проговоря, проклети да сте! — зъбите й тракаха, докато тя мяташе глава. — Тайната е моя! Няма да ви я кажа! Пър-рво ще… умра…
Пейгън ядосано свъси вежди. За какво, по дяволите, говореше тя?
— Не искам да ми казваш нищо — изсумтя той. — Само спри да се биеш.
— Хайде! Трябва… да стигна д-до брега… — гласът й замираше. — Дядо…
— Ти си на брега. Сега трябва да почиваш. Ти си… — щеше да каже „в безопасност“, но замълча. „Последното, в което си, е в безопасност!“ — помисли си Пейгън. И тя твърде скоро щеше да го разбере.
— Тук си — довърши след малко. — Тук, при мен.
Тя премигна. Бавно отвори очи, изпъстрени със златни точици и пълни със сълзи.
„Красиви са“, помисли той очарован. Точно каквито предполагаше че са.
Сякаш не му стигаше мъката досега, ами голите й гърди се притиснаха до раменете му, а закръглените й бедра замърдаха под тежестта му.
Очите й се отвориха широко, но погледът й беше невиждащ.
— К-къде… съм?
— Вкъщи — излъга той.
Тя замря под него. Леко повдигна глава, сякаш това щеше да й помогне да разбере думите му.
— В-вкъщи? — едва изговори тя и добави: — В Синамон Хил?
Пейгън запази тази информация в случай, че му потрябва в бъдеще.
— Не, ти си в моята къща. В Уиндхевън — отговори той и зачака някаква реакция, с която тя щеше да се издаде.
Но поведението й го разочарова. Раменете й се отпуснаха, а погледът й отново стана безизразен. Умората явно я надви и тя остана напълно безпомощна. Но преди Пейгън да се окопити, тя напрегна мускулите на ръцете си и ги сви в юмруци.
— Ще си платите за подлостта! Ще направя всичко възможно да ви накарам да си платите преди да умра!
Какво трябваше да плати, той така и не разбра, защото тялото й се отпусна назад и тя отново потъна в тъмнината след едно сподавено стенание.
Пейгън остана загледан в жената, която лежеше в леглото му. Започна да ругае на хинди, първия език, на който проговори, после премина на тамилски и накрая от устата му се заредиха цветистите псувни от лондонския уличен език.
Целият този словесен вулкан изобщо не му помогна.
Нихал се върна с бинтове и бутилки. Господарят не отместваше погледа си от жената.
— Откъде е попаднала тук memsahib? В залива не е забелязван кораб повече от месец, а не се виждат и остатъци от корабокрушение.