Превърза отново раната, а в главата му се застъпваха въпрос след въпрос. Цялата процедура му костваше доста усилия, защото ръцете му трепереха, а и светлината на лампата беше слаба. Освен това усещаше настъпването на нов пристъп.
Пръстите му се плъзнаха надолу по прекрасните й гърди, които се очертаваха под фустата, с която я бе наметнал.
Дори това леко докосване го парализира, Заля го вълната на същото лудо желание, което стягаше челюстите му в дива целеустременост. Потисканият до момента порив стана неудържим и започна да измества последните остатъци на здравия разум от съзнанието му.
Почувства как едното й зърно се стяга под пръсти те му Дори със затворени очи можеше ясно да види ме ката като коприна кожа, която излъчваше приятна топлина, а най-близо до него — предизвикателно вирнато то зрънце на гърдата й.
Почувства познатия глад.
С мъка овладя желанието си веднага да проникне дълбоко в нея и да облекчи измъчващата го болка преди да се е събудила, за да го отблъсне. В края на край щата тя беше само една от курвите на Ръксли!
„Усещам, че сте прекалено горд, за да притежавате една жена без съгласите й.“
Това бяха думите на една друга жена. Така ли беше?
Жената с тъмноруса коса под него леко потръпна От гърдите й се изтръгна сподавено стенание.
Този звук рязко върна Пейгън към действителност та. Все така намръщен, той се дръпна назад и поопра ви мрежата против комари.
Ръксли ще загуби тази игра, закле се пред себе си Пейгън. Цели два месеца не беше докосвал жена, така че можеше да почака още няколко часа.
Докато все още беше на себе си между два пристъпа. Докато тя не дойдеше, в съзнание, за да разбира ясно какво ще прави той с нея.
До нея достигна трясъка на далечен гръм и равномерното биене на барабани.
„Парад?“ — каза си наум. По това време на годината?
Прехапа устни. Кое време на годината беше? И къде точно е това тук?
Отвори очи. Смътно различи резбовани дървени табли на легло, а над тях нещо като мрежа. Стаята я изпълни със студено, вледеняващо усещане за празнота, за нещо чуждо.
Не само стаята.
Всичко.
Дори тя самата.
Намръщена се опита да се надигне. Не успя и едва се сдържа да не изкрещи, защото внезапна болка прониза гърба и раменете й. С пребледняло лице се отпусна тежко назад. Ясно чуваше ударите на сърцето си.
Къде беше? Защо всяка частица от тялото й сякаш живееше отделен живот и не се подчиняваше на волята й?
Огледа се и видя, че гърдите й са покрити с фуста. Беше облечена с рокля от дамаска с цвят на праскова. Нейната рокля, макар че тя не я позна.
Започна да трепери. Под роклята напипа твърд памучен корсет, който я стягаше и пречеше на дишането й.
За свой ужас забеляза, че гърдите й са разголени, а зърната им се подават над украсения с дантели край.
По лицето й изби руменина и тя се опита да понамести и повдигне малко корсета, но само след секунда болката стана толкова силна, че тя се отказа със стенание. Както и да опитваше, нямаше да успее.
Сега тя много предпазливо отвори едното си око. Следващото нещо, което забеляза, бе тънкото й краче обуто в копринен чорап.
Копринени чорапи?
Мили Боже, не може да бъде! Това изобщо не са нейните дрехи! Къде е? Какво й се бе случило?
Нежните й пръсти стиснаха чуждата фуста, с която беше покрита и започнаха да я мачкат и раздиплят.
Гърбът й запулсира. Леко помръдна, но дори това минимално движение я накара да потрепери от болка. През вдигнатите капаци в другия край на стаята видя правоъгълник от ослепително ярко тюркоазено небе, ширнало се над гъста тъмнозелена гора. Отново се опита да се надигне, а лицето й се изкриви от болката, която разрязваше като нож гърба й.
„Махай се, махай се, махай се…“ — започна тя напразно да си повтаря, докато притискаше ръце до ушите си. Но вихрушката в главата й стана още по-силна.
Един гущер с тъмночервен гребен пропълзя по леглото и замръзна само на няколко инча от ръката й. Студените му изпъкнали очи се бяха втренчили неподвижни в нея.
— Махай се! — свирепо изкрещя тя.
Но крясъкът й не го стресна и гадинката пропълзя още по-близо.
— Хей, я къш оттук! — полазиха я тръпки. Откъде се бе взело това отвратително животинче. — Хайде, махай се бързо!
Тя рязко дръпна фустата и така успя да се отърве от гадинката, която бързо се шмугна към другия край на леглото.