Това усилие съвсем я изтощи, а гърбът й все така пулсираше от раздиращата я болка и тя прехапа устни, за да не закрещи.
Може би заради това не чу отварянето на вратата Когато върху леглото падна една тъмна сянка, тя се оказа напълно неподготвена.
Едва ли някога щеше да бъде готова да види това изваяно лице, с ясно очертани черти, озарено с пронизващи, черни като антрацит очи. Върху едното от тях имаше черна платнена превръзка. Това беше едно надменно лице. Лице, говорещо за порочност и лукавост, с чувствени устни над заплашително стиснати челюсти.
Лице, което излъчваше желязна воля и прикрито сладострастие.
Опасно лице.
Той небрежно се бе подпрял на дървената табла на леглото и втренчено я разглеждаше.
Превръзката на окото му сякаш засилваше внушението за огромната му сила и целеустременост. Ризата му бе разкопчана до кръста, широките рамене се стесняваха в стегнат, загорял от слънцето корем, покрит в средата с гъсти косъмчета.
Сякаш по нечия команда тя плъзна погледа си надолу, където клинообразното окосмяване стигаше до панталони с цвят на кафе.
Обля я гореща вълна, когато си даде сметка какво нрави и по-точно къде гледа. Като преглътна с усилие тя отмести погледа си от мястото, под колана, където панталоните леко се издуваха. Нямаше нужда от кой знае какво въображение, за да се допълни представата за видяното.
Силно изчервена, тя вдигна очи, които потънаха в откритото му око, което приличаше на ледено обсидианово езеро. Върху лицето му нямаше и следа от любезност. Устата подсказваше, че той знае точно как да влуди една жена, и нещо повече…
Едната му вежда се повдигна подигравателно:
— Предлагам ви да останете там, където сте. Раната на главата ви ще се отвори, ако се опитате да станете.
Тя усети главата си странно куха.
— Къ… — прочисти гърлото си преди да продължи: — Къде… Къде съм?
— Вие сте гостенка на виконт Сент Сир — прозвуча отговорът. След което чувствените устни се изкривиха в горчива усмивка: — Неканена гостенка, разбира се Но трябва да съблюдавам благоприличието даже и в такива случаи.
Сент Сир ли беше казал? Това име й беше съвсем непознато. С напрегнато лице тя се опита отново да се надигне, като стискаше зъби да не изпъшка от болка.
Внезапно забеляза, че той вече е застанал до леглото. Отметна мрежата против комари и я загледа намръщен Като пантера, каза си тя. Само диво животно може да се движи толкова бързо и грациозно.
— Какво… какво се е случило с мен? — попита, без да се притеснява от тежкия му поглед.
— Вие сте била подхвърлена на моя бряг. Всъщност този бряг е частна собственост и е много усамотен Място, където не сме свикнали да посрещаме неканени гости, нито пък ни се случва — допълни той, като присви очи.
— Кога? — гласът й беше пресипнал.
— Преди два дни.
— Невъзможно. Аз дори не… — тя се намръщи. — Вие ли ме намерихте?
Той кимна хладно и допълни:
— Можете да задържите благодарностите си. Не това искам сега от вас, а няколко отговора. Например как стана така, че изплувахте точно на този бряг? Кой ви праща тук и защо?
Устните й се стегнаха упорито.
— В главата ми сега гърми цял параден оркестър, а устата ми сякаш е пълна с пясък. Ужасно съжалявам, че съм нарушила неприкосновеността на личната ви собственост, господин Който-и-да-сте, но това не е станало но мой избор, уверявам ви. Сега, ако ми донесете, куфарите и се погрижите за файтон, аз ще поправя неволната си грешка на драго сърце.
Очите му заискриха и мъжът отметна главата си назад, за да даде воля на буйния си смях. Но в този смях нямаше топлина или веселие.
— Страшно убедително, мила моя! Сигурно сте го репетирала с часове. Що се отнася до тръгване, за това и дума не може да става. Най-близкото населено място е на тридесет мили оттук, ако не се брои село Веда до Калутара. Тези селища обаче не са подходящи за Angrezi като вас. Не са места, където бихте пожелали да отидете, ако разбирате какво ви казвам. — Очите му за миг се сведоха към гърдите й, където тя мачкаше между пръстите си фустата. — Не, сигурен съм, че тук ще се чувствате много по-удобно! — и допълни с леко променен глас: — С мен.
Как смееше? Кръвта й кипна от гняв. Как си позволяваше да се отнася толкова безцеремонно, въпреки че я е спасил от…
От какво?
Все така начумерена, тя се помъчи да внесе малко ред в хаоса в главата си.
— Вие сте Сент Сир, така ли?
Лицето му веднага се напрегна.
— Кое ви кара да мислите така?
— Просто предположих…