Пленницата успя да задържи стона си, докато бясно се мъчеше да се освободи от железните му пръсти.
— Не знам, проклет да си! Не разбираш ли английски? Или може би думите от две срички са прекалено сложни за теб? Ако е така, следи думите ми — след което тя произнесе прекалено ясно: — Аз — не — помня!
По устните му плъзна усмивчица.
— Е, чувам те прекрасно, Синамон, но не вярвам на нито една от трогателните ти думи. И знай, аз имам начини да разбера точно онова, което искам да знам. — Очите му се превърнаха в две безмилостни цепки. — Може би с малко опиум няма да е зле. В тази част на света го има в изобилие. Казвали са ми, че изцяло завладява й променя човека. Освобождава съзнанието, а в това време тялото потъва в неземна наслада. Дали по този начин няма да възвърнеш паметта си?
Тя все още се опитваше да се освободи, но слабичкото й телце не беше равностоен съперник на стоманено-здравите му мускули. След няколко секунди тя се от пусна замаяна върху леглото. Но гордостта я подкрепи да прикрие болката си. Вгледа се в мъчителя си със студено презрение.
— Прави каквото искаш, воняща дрипо! Нито с опиум, нито по друг начин ще постигнеш гнусните си цели!
— О, скъпа, това едва ли са думи, подходящи за една дама! Така-а, ще опитаме първо нещо друго. Изобщо не се съмнявам, че ти, Синамон, си само една от курвите на Ръксли, която е изпратена да изкопчи от мен тайната на Уиндхевън. — Очите му ледено проблеснаха само на педя от лице го й. — Планът беше такъв, нали? Да ме изкушиш с една дълга и завладяваща любовна нощ. А после да измъкнеш от мен всичко, което искаш, докато съм все още изтощен и замаян?
— Ти си… луд!
— Луд? — възклицанието му бе придружено с кисела усмивка. — Де да бях! Аз никога не се шегувам, малката, след малко ще се увериш е това. Така че започваме, нали? Няма нужда да чакаме до вечерта.
Той скочи на крака, отметна мрежата, която се бе оплела около раменете му и посегна да свали широкия си кожен колан.
— Да, ако те обладая още сега, на дневна светлина, насладата ще бъде много по-голяма. Искам да се уверя, че струваш всеки проклет шилинг от тези, които Ръксли ти е броил.
Коланът му полетя към пода и глухо тупна. Посегна към яката на ризата си. Лицето му излъчваше сурова непреклонност, явно нищо не можеше да отложи или промени решението му.
Тя пребледня като платно.
— Спри се, по дяволите! Не може наистина да имаш предвид…
— Остави приказките за после, Синамон. В момента имаме по-важна работа. Ти си единствената бяла жена в радиус от стотици мили, ясно ли ти е? — той почти изръмжа, преди да продължи: — За Бога, хубаво е, че не съм бил с жена почти два месеца. Удоволствието ще бъде многократно по-голямо.
Той свали ризата си и откри широките си гърди, гъсто покрити с косъмчета с цвят на махагон. Ръцете му посегнаха към панталоните.
— Излез оттук, мизернико! Няма да ти се дам, чуваш ли? Нито на теб, нито на някой друг! — извика тя, като го изгледа свирепо и стисна юмруци.
Пейгън само сви рамене.
— Значи сценарият е бил такъв, така ли? Чувал съм, че Ръксли самият предпочитал да му се дърпат известно време. Аз обаче не. Стига ми самото действие, може и нещо по-раздвижено и интересно. Не вярвам обаче да покажеш някакво чувство по време на самия акт.
Първото копче на панталоните му бе разкопчано, после и второто. Когато леко се разтвориха, очите й се разшириха при вида на стесняващото се надолу като триъгълник окосмяване, под което личеше издутина.
— Мръсно животно! Махай се! Веднага, преди да съм…
— Преди да си какво? — изръмжа англичанинът, като се намери до леглото с един скок. Отметна мрежата, наведе се, дръпна настрана фустата й, хвана я за ръцете и я придърпа към себе си. Очите му сякаш изгаряха разголената й плът над корсета. — Да не си забравила, че точно за това те е изпратил Ръксли?
Жертвата му потрепери от напрежение, по страните й бяха избили червени петна от ярост.
— Ръксли, Ръксли, Ръксли! Да пропадне вдън земя дано! И ти заедно с него, отвратителен господин Пейгън! Когато господарят ти разбере как си се отнесъл с мен, ще те изхвърли там, където ти е мястото!
Той само се усмихна.
— Браво, малката! Страхотна си! Цялата работа може да се окаже много по-забавна, отколкото си мислех. Ами да, ако ми доставиш удоволствие, мога да ти подхвърля някаква информация, само да поддържам стръвта у Ръксли — след което добави: — Ако си умна, а нещо ми подсказва, че си много умна, Синамон, можеш дори да спечелиш повече, ако играеш двойна игра.