В отговор очите й го стрелнаха с отвращение и тя твърдо отговори.
— Ти, нищожество, вече ми причини болка. При първия удобен случай ще си го върна, да знаеш!
„Колко е слаба, колко е беззащитна!“ — каза си той, но упорито продължи да откопчава кукичките на корсета й, докато не почувства как тя цялата трепери.
— Какво има? — попита той.
Но жената под него само стисна зъби и мълчаливо извърна лицето си.
Пейгън невъзмутимо продължи.
— Носиш прекалено много дрехи. Защо вие, жените, не искате да разберете, че тук са тропиците, а не Англия. Ще се задушиш под толкова много дрехи!
Тропиците? Тя премигна и безсилието, което изпита, я скова. Толкова далече от дома, далече от всеки, който да й помогне. Но къде беше домът й? Кои бяха приятелите й?
Очите й отново се напълниха със сълзи, но тя не се остави самосъжалението да я размеква. Нещо й подсказваше, че макар да не помни, тя е неподозирано твърда и силна, закалена в дълга и мъчителна борба за оцеляване.
Тя ще го научи този идиот, закле се пред себе си. Той сигурно ще я пусне за малко, за да свали всичките си дрехи. Когато го направи, тя ще бъде готова.
Очите й се присвиха като на котка и тя се втренчи в лицето му. Съсредоточи се и с усилие на волята почти забрави разяждащата гърба й болка.
Почти.
— Е, най-после разбра… Добре. — Пейгън разкопча още една кукичка, и още една. Под пръстите му тялото й постепенно се разголваше.
Възбуждаща плът като слонова кост. Кожа, която излъчваше замайваща топлина и сякаш те възнасяше още при първия допир.
Кожа, каквато той не беше виждал от месеци.
Кожа, която си представяше в трескавите видения нощ след нощ.
Ръцете му се преместиха на следващата кукичка. Жената се извъртя и успя да се отдръпне, преди той отново да я притисне под себе си. С всяко движение се мъчеше да отхвърли спомените за другата жена, чернокосата красавица, която беше целувал под светлината на уличния фенер.
Но не успяваше. Спомените ставаха все по-ясни и живи.
— Стига си се борила, по дяволите!
Корсетът беше почти разкопчан и сигурно можеше да се разтвори. Пейгън смръщи вежди, учуден, че все още здраво обхваща кръста й. Може би е някоя проклета нова мода, която англичанките бяха измислили, докато отсъстваше, си каза наум.
Нетърпеливо я обърна по корем и развърза всички панделки на корсета. Забеляза, че са захванати в метални халки и се усмихна кисело. Не беше подходящо за тукашния климат. Тук ръждата и гниенето съсипваха всичко, освен слоновата кост.
Очевидно никой не й беше казал това.
Което означаваше, че тя току-що е пристигнала от Англия. Иначе вече щеше да го е научила. Още един факт, който може би ще му свършеше работа в бъдеще, в случай, че тя продължи да играе на загубила паметта си.
Раменете й се стегнаха. Тази неестествена напрегнатост направо разяри Пейгън. Значи тя все още не се отказваше от маскарада, според който трябва да жертва девствеността си? За Бога, Ръксли сигурно й е платил цяло състояние!
Представи си как Ръксли я обучава в сексуални волности и това преля чашата. Пейгън сграбчи корсета и го дръпна.
И тогава се вцепени като поразен от гръм. Вторачи се в гърба й. Какво беше това, дяволите да го вземат!
Кръв, навсякъде кръв. Тя се процеждаше от живи рани, които бяха нарязали гърба й от раменете чак до набрания ръб на смешните й кюлоти.
Защо не му беше казала?
Той безмълвно се отдръпна и скочи на крака. Стомахът му се разбунтува. Хвана се за таблата на леглото, почти сигурен че ще повърне. Кой, за Бога, беше в състояние да извърши подобна жестокост?
Чак тогава чу тихите стонове. Техният звук го изпълни с отвращение към самия него.
Беше си казал, че тя е или много смела, или много умна. Сега вече знаеше кое от двете. Наведе се и леко сложи ръка върху рамото й.
— Мили Боже, Синамон, аз…
Но пленницата му трепна и се отдръпна.
— Недей! — После се надигна, посегна към мрежата, разтвори я и се измъкна от леглото. — Не ме докосвай, или, кълна се в Бога, ще те накарам да съжаляваш, че някога си ме срещнал!
Стъпка по стъпка тя се отдалечи от него, прикривайки гърдите си с ръка… Погледът й го изгаряше, очите й бяха пълни с болка.
Пейгън не беше срещал такава жена досега. Жена, която се бореше с него дори в момент, когато изпитва неописуема болка.