Напрежението беше непоносимо. Тя си помисли, че сигурно ще извика, ще припадне, или ще полудее, ако той веднага не направи нещо.
Когато разбра, че повече не може да издържи, тя отвори уста, но той я спря с леко докосване на устните си по ухото. По гръбнака й пробягнаха тръпки.
— Как смееш…
— Ш-ш-т!
Можеше да се закълне, че езикът му е близнал ухото й. Не можеше и дума да каже, дори и да искаше. Не можеше да се противопоставя на изгарящата близост на мъжа, на непреодолимото излъчване на силното му тяло.
Опасен. И тя не мислеше за скрития звяр в храстите, а за хищника зад себе си, който беше стократно по-опасен.
Храстът силно се разклати, клонките се огънаха и на земята паднаха няколко прекършени вейки.
— Свиреп хищник! Добре, че успя да спреш навреме и не продължи! — дъхът му бе горещ, устните му излъчваха топлина. А той самият — замайваща сила, както цветята упойващ аромат.
Гърлото й пресъхна. От страх, каза си тя по-късно. Можеха да бъдат разкъсани всяка секунда!
От храста се отчупи малко клонче и полетя към верандата.
— Излез оттам! — изръмжа Пейгън. — Веднага, по дяволите!
Жената се втрещи.
— Но как…
В това време клоните се разтвориха и между листата надзърна маймунско лице.
Две любопитни очички се взряха в нея.
— Маймуна? — изуми се тя. — Искаш да кажеш, че всичко това беше заради една маймуна?
Обзе я ярост, че Пейгън така лесно я бе надхитрил и започна бясно да се мята в ръцете му. Но той все така здраво я притискаше до себе си.
— Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал, че това е само една малка опитомена маймуна?
— Поне можеше да опиташ! Ти си жесток! Непоносим! — опита се да го изрита, но той бързо отскочи.
— За Бога, Синамон, докосването до теб е много по-приятно, когато си онемяла от страх! — устните му доближиха ухото й: — Не ми се случва много често. Защо се учудваш, че се възползвах от възможността, която се откри пред мен?
— Що се отнася до теб, не бих се учудила на нищо! — тя отчаяно се вкопчи в ръката му, но дори и с две ръце не можеше да я отмести.
— Внимателно, Angrezi. Аз знам да опитомявам дивите животни от джунглата.
— Така ли? Но сега имаш срещу себе си маймуна, която няма да тича на повикването ти, господин Пейгън! — тя блъскаше и риташе като обезумяла.
— О, скъпа, не бих те сбъркал с маймуна. Меджик е много по-умна от теб, ако съдя от поведението ти през цялото време! — той преметна пушката през рамото си и я притегли към себе си. Зъбите му подразниха меката извивка на ухото й.
— П-престани! — промълви тя; сърцето й бясно затупа.
— Май че само ти сякаш си имунизирана срещу чара ми, Синамон. Освен ако цялата тая борба не е още един цирк.
— О, не е цирк! И да се пръснеш, пак няма да можеш да ме командваш като тази маймуна! — кресна тя. Гневът съвсем замъгли разума й преди да продължи: — Те, те… се опитаха… — дъхът й секна.
— Това е страшно интересно, малката — бавно произнесе Пейгън. — Продължавай! Какво се опитаха да направят те?
Смътните спомени изчезнаха толкова бързо, както се бяха появили. Остана само чувството на безпомощна ярост.
— Чакам, Синамон!
— Аз… не мога да си спомня, по дяволите! — главата й щеше да се пръсне. Гърбът отново запулсира и изведнъж верандата започна да се люлее.
Но тя знаеше, че истинската болка се дължи на друга рана — кървяща, но много дълбока и невидима. За секунда зърна онзи насечен белег и потрепери от това, което видя… там… страхотна омраза, коварство…
И после нищо. Мракът отново заля съзнанието й.
Очите й се напълниха със сълзи. Защо не можеше да си спомни?
— Разкажи ми, Синамон! — процеди Пейгън. — Всичко. И този път се постарай да кажеш истината.
— Аз… не мога.
— Или не искаш!
— Не! Изобщо не е така.
— Тогава ми разкажи как е. Говори ми. Направи така, че да разбера, дявол да го вземе! — хвана я за китките и я обърна с лице към себе си, ониксовите му очи я изгаряха. — Докажи ми, че казваш истината!
Под напора на сълзите, очите й странно блестяха.
— Не мога, не виждаш ли? Защото не знам как или защо е така. Както си стоя… изведнъж аз просто знам. О, добре разбирам, че не ми вярваш, но…
— Права си, Angrezi. Не ти вярвам. Маймуната може да измисли по-убедително обяснение от това…
— Мога само да обясня как го чувствам — като че ли внезапно съм станала непозната. Не, като че ли съм станала някой друг. През останалото време аз съм нищо и никой. Там, където трябва да са познатите, сигурните ми спомени, има само бездънна черна пустош.