— Нещо ми подсказва, че ти през цялото време си знаел, че наоколо се разхожда тигър? Така ли е? — запита го тя.
„Сега останалото зависи от тебе“, помисли си нервно тя.
— Тигри?! Всемогъщи Боже! — Сами се обърна към пленника си. — Копеле, тая кучка истината ли казва?
Преди да отговори, Пейгън трябваше да изплюе кръвта, събрала се в устата му. Той се бореше с болката. Окото му бе толкова подуто, че едва виждаше. Но Пейгън съсредоточи цялото си внимание върху слабичките пръсти, докоснали брадичката му, усещайки треперенето им.
— Значи не си толкова глупава, щом като си забелязала следите от лапите, кучко. Жалко, че не ги бе видяла малко по-рано. Тогава ти и приятелите ти сега щяхте да празнувате. А какво се получи? От тях останаха само няколко оглозгани кокала, пръснати из джунглата.
Мъжът, застанал зад Пейгън, видимо пребледня.
— По-по дяволите, Григс! Не ми К-казвай, че ще си имаме работа с н-някакъв си шибан тигър!
— Дори и да е имало тигър, а аз не твърдя, че е имало, той е бил тук преди два дена. Сега няма никакъв скапан тигър — отряза го мъжът с лице на ястреб.
— Искрено съжалявам, че ще те обезпокоя, приятелче — промърмори Пейгън през стиснатите си зъби, — но трябва да ти кажа, че след добър лов тигърът няколко дни не яде. После отново идва гладът и той започва да ловува. Обикновено на третия ден. А това прави точно днес.
Той внимателно следеше лицето на мъжа в средата.
— И обзалагам се, приятелят ти знае, че след като веднъж е вкусил човешко месо, той повече не яде нищо друго.
— Така ли е, Григс?
Водачът им се намръщи.
— Слушай какво, Сами…
— Няма какво повече да те слушам — дрезгаво отсече мъжът зад гърба на Пейгън. — Нищо не ми каза за тези проклети тигри. За Бога, та аз видях един нещастник в Патна. Звярът му бе изкормил червата и ги изял още топли, а човекът още си бил жив и крещял! Н-не, Божичко, кълна се, нямам намерение да се пробвам с тигър! Исусе, та нали точно затова се разкарах от Индия!
— Ти напусна Индия, защото си мислеше само за парите, глупако.
— И заради парите, и заради тигрите. По дяволите, шефе, ако искаш, ти оставай, твоя си работа. Но не и аз. Аз си тръгвам!
Като каза това, мъжът се обърна и тръгна към дебелия който ги наблюдаваше с любопитство.
— Я остани на мястото си, Сами! — сбърчи вежди Григс Наблюдавайки как едрият мъж гази пясъка и не обръща никакво внимание на думите му, той извади от джоба си револвер и се прицели. — Спри, смахнат глупако!
Сами само поклати глава:
— Нищо не ми каза за тигрите…
В следващия миг проехтя изстрел. Едрият мъж изгрухтя, олюля се пияно, а върху лицето му се изписа недоумение и учудване.
Ти, ти ме застреля! Защо ме… — и той тежко се строполи върху пясъка, без да помръдне повече.
Жената стоеше неподвижно, втренчена в мъжа върху пясъка, и наблюдаваше как кръвта му се просмуква в земята. Лицето й стана бяло като ризата.
„И ти можеше да си на негово място?“ — натякваше присмехулно вътрешният й глас. — „За Бога, какво още ще направят тези безумци?“
— Не беше особено умно от твоя страна.
Въпреки че не се бе изправил съвсем, Пейгън някак си успяваше да говори нахално и да владее положението.
— Защо? Той беше само един скапан тъпанар — безизразно каза Григс.
— А ти не си ли?
Последва цветиста псувня вместо отговор. Мъжът с лице на ястреб се втурна към Пейгън и вдигна пистолета си, спирайки рязко пред него.
— Казал ти е, че мъртъв не му влизам в сметките, а? — обърна се Пейгън към жената. — Ще съжаляваш, кучко!
— Не съм й казал обаче, че първо ще разкрася малко проклетата ти физиономия. — Григс замахна свирепо с ботуша си.
Но коленичилият в пясъка мъж бе по-бърз. Само за секунди той успя да се изтъркаля настрани, да скочи на крака, да хване ботуша на нападателя си и да го събори на пясъка. Пистолетът на Григс изхвърча над главата му и падна близо до плискащите се вълни.
— Добре, че оня идиот Сами не може да направи един свестен възел — промърмори Пейгън, изчиствайки пясъка от лицето си секунда преди Григс да се изправи.
Видял в какво положение се намира водачът им, последният от тримата мъже се втурна на помощ с пистолет в ръка.
— Спри на място! — стресна го рязката команда на жената.
— Какво, по… — обърна се той. — Ти на чия страна си най-накрая?