— Представям си що за услуга — сряза го Барет.
— Много се съмнявам, че си на верен път, мила — продължи спокойно той. — Освен ако не си тази изискана дама, за каквато се опитваш да се представиш.
Очите му студено и преценяващо я оглеждаха едва прикритата й гръд, зрелите форми, които се виждаха от деколтето на корсета й.
Тялото й изтръпна като ужилено от страстната му проницателност. Пръстите й се разтрепериха. Барет му обърна гръб, като се опитваше отчаяно да се съсредоточи върху последната връзка на корсета.
Без да пророни дума, Пейгън бавно пристъпи към нея. Дъхът му изгори тила й.
— Много добре — прошепна той.
Ръцете й бързо прикриха разголената й гръд. Корсетът й внезапно се беше разтворил.
— Ти… ти…
— Дай ми го сама, Angrezi. Освен ако не предпочиташ сам да го взема.
Барет не помръдна.
Пейгън рязко я извъртя към себе си. Около очите му се бяха врязали дълбоки бръчки.
— Сега не става дума за благоприличие, по дяволите! В джунглата ще ти се наложи да се движиш бавно и безшумно. Ще искаш тялото ти да е свободно и да му е хладно… — Погледът му внезапно се спря върху млечнобялата извивка на раменете й, върху стегнатите гърди, които се подаваха под прилепените длани. Кръвта му кипна. Пейгън гневно протегна ръка, скрил чувствата си зад маската на ледена безпристрастност.
— За Бога, дай ми го, Барет, защо трябва да си така дяволски твърдоглава?!
Англичанката го прониза с погледа си.
Ръцете й трепереха, но тя здраво стискаше корсета Барет знаеше, че ако сега му го даде, после щеше много по-лесно да му даде и други, далеч по-опасни неща от себе си.
— Защото да бъда дяволски твърдоглава е единственото, което ми остана — тя напразно се опита да отговори с твърд глас.
В този миг, за нейно огромно учудване, Пейгън измърмори някаква ругатня и рязко се обърна. После отново протегна ръка, но вече с гръб към нея.
— Дай ми това проклето нещо!
Веждите й се извиха от изумление, защото Барет разбра, че току-що е спечелила първата си битка с Деверил Пейгън.
— Веднага, малката. Преди да съм променил намеренията си, по дяволите! — изрева той.
Този път Барет бързо се подчини, светкавично изхлузи корсета и му го подаде. После се стрелна към леглото и облече корсажа си. Сега беше напълно готова и тя простреля Пейгън с изпепеляващ поглед.
— Очаквам да си го получа обратно веднага щом пристигнем в Уиндхевън.
Отговорът му обаче, съвсем я ожесточи.
— Не се и надявай, малката.
Лицето й почервеня под настойчивия му поглед.
— Ти не си джентълмен!
Пейгън дрезгаво се изсмя.
— Там, където отиваме, принцесо, последното нещо, от което ще имаш нужда, е джентълмен. Да, там ти ще имаш нужда от мъж. От безпощаден мъж, който отдавна е забравил какво е цивилизация. — Черните му като пъкъла очи трескаво блестяха. — Ти ще имаш нужда от този мъж… и ще искаш да го имаш още преди да сме пристигнали. Само си помисли, Angrezi Само ти и аз — през всичкото това време. Освен ако не броим местните хора, но аз тях изобщо не ги броя.
— А Мита? — въпросът се изплъзна от устните й, преди тя да осъзнае какво е казала.
Пейгън присви очи.
— Ревнуваш ли, Синамон?
— Да ревнувам?! Заради просташкото ти внимание… Ха, хиляди пъти бих предпочела страстната привързаност на един чакал!
— Чудно, къде ли ще бъдат смелите ти думи, когато се събудиш с питон, обвил краката ти — промърмори меко Пейгън. — Само десет секунди са му необходими, запомни това.
По гърба й полазиха тръпки, но Барет успя да скрие уплахата си зад маската на гнева.
— Обзалагам се, че казваш това на всичките си… всичките си любовници — промърмори тя. — Малка доза страх сигурно чудесно им действа против сковаването в началото.
— О, не… Не на всичките — поправи я Пейгън. — Само на недотам схватливите. — Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка. — А те, повярвай ми, не са много. Особено след първата нощ.
Очите му за секунда се опитаха да надникнат в душата й.
— Но и никога досега не съм взимал с мен някоя от тях по течението на Махавели.
— Ако пътят е толкова опасен, защо си избрал този маршрут?
— Защото това е посоката, която Ръксли и някои други любопитни индийци едва ли са очаквали да поемем. Така имаме предимството на изненадата. Всъщност това е предимството и на самата джунгла.