Тогава?
— Дон Есклависта пусна тигрите да ни разкъсат! — дотича от палубата робът с лъскавата обица.
— И?! — настръхнаха всички.
— Ами мен не успяха да настигнат, пък той тичаше бавно…
Радостта, че няма да се тревожат повече за съдбата на дон Есклависта, бе сменена с униние.
— Сега как ще излезем на палубата?
— Ще стоим в трюма, докато тигрите горе умрат от глад.
— Ще им подхвърлим отровено месо.
— Ще ги насъскаме един срещу друг.
И други такива идеи бяха дадени, гласувани и отхвърлени. И то все заради нашата Вихра.
Тя беше къде-къде по-напреднала в техническо отношение от сахарците и предложи смайващо спасение.
— Ще взривим галерата. Малко динамит и тигрите — хайде във въздуха на лапи и на опашки!
— Най-високо ще излети твоята опашка! — обади се един доста подтиснат глас. Сякаш собственикът му беше затиснат с нещо доста тежко. С вол например.
— Кой се обажда? — озърна се Вихра.
— Ще ти кажа кой се обажда, ако махнеш тоя вол от мен — обеща същият глас. — И за награда ще те избавя от тигрите…
— Главният герой! — слиса се Вихра. — Добре че проявих самоинициатива! — ръкопляскаше си Вихра, докато Сасахара и другите измъкваха Вихър изпод Сплескания нос.
— А сега да се оправим с тигрите — тутакси пое ръководството Вихър.
Оправянето трябваше да протече на два етапа: първо, да се въоръжат с цепеници и второ, да излязат на палубата.
Излязоха и веднага настъпи голяма неразбория. Хора и тигри така се объркаха, че станаха няколко дребни грешки — тигърът и тигрицата се нахвърлиха един върху друг, а Вихър и Вихра си размениха удари с цепеници.
Тогава Вихра каза, че идеята му е глупава и се запиля нанякъде, а Вихър се зае да въвежда ред. Сасахара (като най-добър бегач) трябваше да бяга пред тигрите за примамка и да вика, че от дете се бои от тях, останалите да ги нападнат в гръб.
И всичко тръгна отлично. Сасахара хукна, тигрите след него, останалите подир тигрите.
— А така — викаше Вихър. — Удряйте ги само по главите!
В същия миг някой го удари по главата и падайки, Вихър се усъмни дали пък, гледан отзад, не прилича на тигър.
Вихра гордо се изправи в летящата чиния.
— С какъв трясък се спуснах върху палубата, а? — смигна тя на Сасахара. — Същински гръм от ясно небе! — ликуваше тя. — Тигрите от страх сигурно са скочили в морето! При акулите!
Сасахара кимна — заради нея ли, заради цепениците ли, но скочили. При акулите.
— А брат ми къде е? — заразпитва наляво и надясно Вихра.
— До преди малко стоеше точно на твоето място, ама сега виждам само кецовете му. Вероятно е отишъл някъде бос…
Вихра смръщи чело, като че ли мръщенето и дълбокият размисъл имат някаква връзка. Така или иначе, тя осъзна какво е направила. Паднала бе като гръм от ясно небе точно върху брат си! Без да губи време, рязко дръпна скоростния лост, но вместо да се издигне, летящата чиния бясно се завъртя около себе си, изхвърляйки Вихър в морето.
Проследила красивата парабола, описана от брат й, Вихра му завидя:
— Хитрец! Ще се окъпе сега, ще се разхлади…
Но когато надникна зад борда и го видя сред акулите и тигрите, призна:
— Доста смело, наистина. Заради едното къпане аз не бих се решила.
Тъй като сахарците му метнаха въже, у Вихра се прокрадна съмнението, че той може би не е скочил да се разхлажда в морето и енергично се включи в спасителната акция.
— Хей-ррупп!!! — изкрещя така мобилизиращо, че двайсетте чифта ръце дръпнаха въжето по-силно от необходимото, Вихър прелетя над палубата и цопна отвъд.
— Хей-ррупп!!! — изкрещя още по-мобилизиращо Вихра и всичко се повтори, с тази разлика, че брат й прелетя в обратна посока.
Тигрите и акулите престанаха да се ръфат. Нещо прелиташе и цамбуркаше ту отсам, ту оттатък галерата. Същото нещо дереше гърло, риташе с крака, пускаше мехури под водата и най-недвусмислено показваше, че е живо. Тоест, бива го за ядене.
Без да се наговарят, те се разпределиха от двете страни на галерата. Едната група щеше да има късмет. Но се надяваха и двете.
— Зверовете разбраха — викна Вихър, хвърчейки за трети път над палубата, — че ще ме разкарваш насам-натам — ядоса се Вихър при четвъртия полет, — ти не разбра!
— Стига си викал, че ми пречиш да те спасявам! — караше се Вихра, когато той прелиташе за пети път, шести, седми…
Сасахара приложи прост, но ефикасен начин за въдворяване на тишина — запуши с длан устата на Вихра. Резултатът от това действие бе незабавно видян върху палубата във вид на мокър Вихър, изхвърлящ по литър вода на всяко кашляне.