Вихър също разигра вежди: „Че не си разбрала нищо, си личи. Жената ти каза по заобиколен начин, че и тя си задава същите въпроси, ама на ум — осмели ли се да попита барон фон Криг или граф Бонвиван, хоп, в тенджерата! Хоп, в тенджерата, разбирай в смисъл на неприятностите, които ще се струпат на главата на Пезънт!“
Диалогът с веждите се проточи повече, отколкото беше учтиво, и Вихър сметна за необходимо да поведе някакъв непринуден разговор с домакинята. Огледа се и намери темата.
— Интересно, защо кравата има един рог? От теле ли си е такава, или после…
— После — рече Пезънт. — Отрязах й рога и опашката, та да изглежда болна. Иначе, ако всичко й беше наред, рицарите или абат Крос отдавна да са я изяли…
Вратата се хлопна (Пезънт се упрекна на ум: „Що ли ми трябваше да споменавам дявола!“) и в колибата влетя абат Крос.
Цял ден и цяла нощ вихрушка да беше вилняла в колибата, по-малка бъркотия щеше да направи, отколкото абатът още с влизането си. Наистина, в първата минута той тичаше и заничаше по ъглите сам, но движенията му бяха толкова нервни, че в следващите минути препускаха вече всички: кравата, телето, Пезънт, Вихър. Само Вихра се чудеше и маеше след кого да тича и защо не на собствените си крака. Защо другите я носят, блъскат, подрит-ват? И когато за миг остана във вертикално положение, проплака:
— Олеле, какво става?
Плачът й сякаш отрезви абата. Той рязко спря, с което обърка стройния ред на препускащите. Кравата се закова на място и останалите, за да не се блъснат в нея, излетяха нагоре и я възседнаха. И телето, горкото.
Божият служител се прекръсти и заговори така плавно, така мазно, че Вихра неволно си спомни греста, с която беше намазала един стол. Очакваше там да седне Вихър, но за негов късмет отнякъде изникна майчето, настани се удобно на стола и каза, че е много доволна от послушанието на децата. Особено на Вихра. А като стана и видя бялата си пола, каза тъкмо обратното: че е недоволна от децата. Особено от Вихра!
Да, гласът на абата се мажеше също като грес. Той изгледа всички подред и попита:
— Къде са?
Всички (без телето, макар и то да беше там) отговориха:
— На гърба на кравата.
След известни уточнения се разбра, че абатът пита за двете вещици, които се спуснали от небето с кръгла метла.
— Подобно нещо в нашия край не е имало! — прекръсти се той. — По една вещица на метла — да, но по двойки — никога! — прекръсти се два пъти той.
Според него, това очевидно нарушение на традициите се дължало на къпането. Тайно или явно, къпането било смъртен грях! И опасно за здравето: кожата изтънявана и разните болести влизали направо в човека. И понеже Вихър и Вихра не смогнаха да изкажат мнението си, а Пезънт успя само да вметне три пъти „да-да-да“, той продължи:
— Къде са рогът и опашката на кравата?
Пезънт подробно обясни.
От подробностите на обяснението най-слисано изглеждаше телето (макар по-късно и Вихра да твърдеше, че била доста слисана), понеже на горкото теле и през ум не му беше минавало, че има такава майка!
— Крава! — завърши Пезънт. — Кравата нали е просто добиче и не разумява, дето от къпането кожата изтънява и болестта влиза направо вътре, взе че се бухна оня ден в реката! И оттогава се разболя. Ето, окапа й опашката, единият рог, а след време може и друго да й окапе…
Абатът беше потресен от загубата.
— Значи не става за ядене! Ами телето?
Пезънт размаха ръце.
— Нали знаеш: като теле пред майка си — първо то се шльопна във водата.
Абатът въздъхна като канибал, от чиято уста са изтръгнали тлъст кокал и вдигна очи нагоре.
Да бяха разширили двойно дупката на покрива, тя пак нямаше да проумее защо привлече вниманието му. Какво й е интересното? Дупка като дупка. Е, дъжд вали през нея, сняг — и толкова. Ама ха, де! Втренчил се в нея, сякаш ще я купува!
Не, абатът разсъждаваше как да стигне до нея.
Чу се далечно изсвирване, което Вихра взе за автомобилен клаксон, а Вихър за нещо друго, но не уточни какво.
Пезънт поклати глава.
— Баронът свиква рицарски турнир. Сигурно графът е отишъл на лов с графинята, пък баронът не може да стои със скръстени ръце, докато почне следващата война…
— Аа — обеща Вихър, — ще се погрижим да не стои със скръстени ръце! Хайде, Вихре! — И те напуснаха колибата.
Абатът, добрал се най-сетне до дупката в сламения покрив, гледа дълго навън, надявайки се да разкрие тайнственото изчезване на вещиците. Никого не видя. Надникна обратно в колибата — и там никого не видя. Впрочем кравата и Пезънт бяха вътре, но другите двама и телето липсваха. Това беше подозрително!