— Дали не са под кравата? — надвеси се той и, както винаги се получава, когато се държиш за сламка, полетя надолу.
Друг на негово място би лежал, докато му се оправи изкълченият врат, той — не. Беше решил да провери под кравата и провери. Намери само телето. И това вече беше съвсем подозрително!
Когато пак се закатери към дупката, видът му беше направо нещастен. И то не заради изкълчения врат, а от огорчението, че вещиците бяха избягали.
— Върни ми ги, господи! — примоли се той. — Върни ми ги, че много ми трябват!
Погледна през дупката и си каза, че дори цял живот да остане кривошиест, днес господ му помага. Зърна метлата. Кръглата! На дъба току до колибата. После зърна и ония двамата да се катерят по дъба. Вече нямаше нищо подозрително. Ясно беше.
— Тия са вещиците! — прекръсти се абатът и се втурна след тях с радостен смях. С който всяка хрътка би била горда, защото по нищо не отстъпваше на най-изкусния лай.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вихра донесе наръч сухи клони, хвърли ги върху снега и удобно се настани отгоре.
— Същинска ложа! — похвали се тя. — Оттук великолепно ще наблюдавам целия турнир — обясни тя.
На Хълма на джанката и околовръст бяха опънати шатрите на рицарите. Оръженосци дърпаха нанякъде опърничави коне или конете ги влачеха в обратна посока. Херолди надуваха къси и дълги фанфари. Разни знамена се вееха.
— Значи ще наблюдаваш? — попита Вихър. — Седнала или легнала? — поиска допълнителни сведения Вихър.
Вихра нямаше определено предпочитание и се изпъна по корем.
— Чудесно! — огледа я Вихър с искрено съчувствие, защото тя дори не подозираше какво я чака. — Ей тъй, както си легнала по корем, ще допълзиш до ония коне и ще ми доведеш един. Разбира се, по-млад. Ще участвуваме в турнира.
Вихра бързо схвана, че е дошло времето да натрият носа на барон фон Криг. Ох, как ще го натрият! Виждаше й се също така разумно тя да доведе кон, понеже вероятността конят сам да дойде при тях беше минимална.
Тя събра вежди. Сякаш оставането с една вежда над двете очи предхожда много умна мисъл.
— И за пълзенето си прав — отсъди Вихра, — ако отида права, разни любопитни оръженосци и рицари ще ме питат дали ще участвуваме в турнира, как ще натрием носа на барон фон Криг, от кой рицарски орден сме…
И други такива излишни въпроси щели да й зададат.
Хубавото на многото коне е това, че можеш да избереш който ти хареса. По вкус. Вихра не се съмняваше в изтънчения си вкус и от пръв поглед избра един жребец. Сив. Че какво като е сив? Вихър не каза какъв цвят го иска. Тя си припомни целия разговор, с всичките му подробности, но не си спомни да е заръчвал: „Вихре, не ми води сив кон!“ Как обаче да го примами? Припомни си още веднъж разговора и пак не си спомни Вихър да е давал указания: „Вихре, примами този сив кон тъй и тъй!“ Значи брат й не се съмняваше в способностите й.
Конят разсеяно пощипваше сухи листенца от един храст и много се озадачи като чу „пис-пис“. Да не би това „пис-пис“ да означава, че наблизо има котки? И квачка с пиленца, защото някой ги мами с „кът-кът“ и „пили-пили“?… Конят наостри уши. „Кучи-кучи“ ли? Ето, и кучета се появиха вече. Той изпръхтя обезпокоен: около него щъкат разни домашни животни, а той не ги вижда. Дали не ослепява?
Вихра се ядоса. Как да накара този глупав сив кон, който само тресе уши и пръхти, да дойде при нея? Какво сега? И тя ли да тресе уши и да пръхти?
Идеята й се стори наивна само в началото, ала щом я обмисли от всички страни, реши, че не е съвсем наивна. Защо например да не изцвили с глас на млада кобилка? Общият език винаги предразполага към доверие и току-виж сивият кон повярвал, че племенницата му го кани да пасат заедно…
Когато Вихра запълзя към конете, брат й я изпроводи със състрадателен поглед. Горката! После състраданието му се изпари, понеже Вихра се обърна по гръб.
— Ще получа кон, когато се наспи! — недоволно измърмори Вихър.
Не. Тя продължи да пълзи по гръб и то още по-бързо. Сега вече Вихър се уплаши. Скоростта, която развиваше сестра му, без да следи посоката, щеше да я отведе кой знае къде. Като нищо ще отмине конете, ще се изкатери на хълма и ще тресне с глава джанката! А тя (не главата на Вихра, а джанката) нали е нещо като свещена! Барон фон Криг едва ли ще изслуша оправданията й. Просто ще заповяда да я разпънат на четири коня и край — имаше една Вихра — станаха четири! И то не цели!