Вихър затвори очи, представи си ужасната гледка и дори чу цвиленето на конете, с които разпъваха сестра му. Обаче нещо в цвиленето му прозвуча близко, като че ли му напомняше някого… Той веднага отхвърли подобна мисъл, защото никога не беше имал познати коне. Но миг по-късно призна, че ако не с коне, поне с Вихра се познава. А че цвили тя, и то доста сполучливо, осъзна още преди да отвори очи и побесня срещу нея. Разкрещя се, без да го е грижа дали фон Криг ще го разпъне на четири или на осем коня.
— Стига си цвилила! Хвани коня за юздата и го доведи!
Простотата на съвета беше поразяваща. Вихра чак се обиди и се зарече, щом се завърне в къщи, да прочете де какви книги намери за водене на сиви коне.
Сивият кон направи двояко впечатление на Вихър. Все едно че някой прекара отвесна черта през лицето му, не забравяйки да раздели и носа на две равни половинки. Лявата буза и съседните на нея части грееха в усмивка. От окото бликаше топлота и Вихър с половин уста (да не забравяме — и тя беше разполовена!) благодареше или нещо подобно. Вихра разбра, че той одобрява мечовете, затъкнати в седлото на коня, но когато Вихър изстреля няколко формули за коефициента на електрическото съпротивление на слоновата кост, от която бяха изработени дръжките на мечовете, отказа се да го разбира.
Другата половина на лицето му беше изкривена от ярост. А прехапаните до бяло устни съскаха:
— Как си позволи да ми доведеш тази кранта! Не виждаш ли, че е посивяла, та чак побеляла от старост! За двубоя с барон фон Криг ми е нужен съвсем млад кон! Кон, който предизвиква възторг!
— Откъде да ти го взема тоя съвсем млад кон?
Вихър се загледа в някаква точка чак в другия край на полето.
— Вярвам, че онова там е млад кон в разцвета на силите си, а не старо магаре.
Вихра направи жест, от който Вихър се подведе, че я боли главата. Грешка. Сестра му залегна и той размърда ръце и крака, представяйки си как тя бързо-бързо ще запълзи към черната точка. Още една грешка! Вихра не възнамеряваше да пълзи. Нито бързо, нито бавно. Просто се беше тръшнала на земята от смях.
— Допускаш ли, че ще пълзя десет километра заради старо магаре! Ако много ти е притрябвал съвсем млад кон, който предизвиква възторг, подмлади този!
— И ще го подмладя! — закани се Вихър. Ех, ако знаеше как ще го подмлади, Вихра веднага би се развикала:
— Руфо-о, тичай да видиш как Вихър за пръв път хваща четка в ръка!
Но тя не знаеше и се зае да размотава голямо кълбо кабели, което брат й донесе от летящата чиния. Ама ха развий го де, като е толкова усукано и оплетено! Вихра си помагаше с ръце, крака, зъби, докато се омота в кълбото и Вихър ехидно се осведоми:
— Каква е крайната ти цел все пак? Да отвиеш два метра кабел или да се превърнеш в пашкул?
— Ти си гледай коня!
— Конят е готов и съхне.
Моля?! Вихра се обърна и издаде доста неясен звук. Нещо средно между ахкане, охкане и спукване на автомобилна гума с ръждясал пирон.
Не, такъв кон не беше виждала и в най-цветните си сънища!
Конят беше зелен. По-точно зелено беше само туловището му, а краката бяха кафяви. Като дъбови дънери. И да не би някой все пак да се досети, че са крака, на коленете бяха изрисувани чепове, а копитата бяха оформени като корени, подаващи се от земята.
Невъобразимо!
Гривата и опашката цъфтяха в яркочервено, което придаваше на коня някакво младежко безразсъдство. А отгоре на главата му се кипреха два узрели лимона.
— Това са ушите — обясни Вихър, който ревниво следеше погледа на сестра си. — Прекрасен жълт цвят, нали? — настоя за одобрение Вихър.
Въпреки присъствието на такъв кон, не личеше Вихра да изпитва безпокойство. Освен ако не се вземеше пред вид, че откъсна копчето на блузата си и го засмука вместо бонбон.
— Все пак какво е това?
— Съвсем млад кон, който предизвиква възторг.
Вихра мълча цяла минута. Какво пък, може би точно такъв кон ще шашне барон фон Крит.
— А един шашнат барон се побеждава по-лесно, нали? — предположи тя.
— Не-не, сега аз ще възседна този… — Вихър не набра кураж да нарече кон четиристъбленото дърво, пасящо кротко край тях. — И ще препусна с него, а ти ще тичаш с всички сили след мен заедно с акумулатора.
Вихра кимна разбиращо.
— Ясно. Щом наближиш барон фон Криг, ще ти подам акумулатора да го треснеш по главата.
— Нищо не ти е ясно! Важното е да не изоставаш, за да не скъсаш кабелите.
— Ясно. Трябват ти здрави кабели, за да вържеш барона.
И това не било. Вихър каза, че нямал време точно сега да й чете лекции по електротехника, но с три думи: от акумулатора по кабелите ще протече ток; токът ще премине в мечовете; мечовете той ще използува като електрожен.