Ръцете й трепереха леко, когато се опита да разреже първия плик с ножа на масата. Беше си сложила тънките кожени ръкавици, които държеше в колата. Хартията й се опъна и тя натисна по-силно, като за малко да разлее голямата си чаша лате върху останалите писма. Бързо хвана чашата и я премести на безопасно разстояние.
Не разпозна почерка върху пликовете. Не беше същият като този от заплахите и тя предположи, че е по-скоро мъжки, отколкото женски. Издърпа листа хартия и го разгъна. Остана леко изненадана. Очакваше писмо, но вместо това държеше в ръце детска рисунка. Беше наопаки и тя я обърна, за да я разгледа. Две фигури, с по една черта за тяло, ръце и крака. Голяма и малка. Голямата държеше малката за ръка и двете изглеждаха щастливи. Навсякъде около тях имаше цветя, а слънцето светеше в десния ъгъл. Стояха върху зелена линия, която явно представляваше трева. Над големия човек някой бе изписал с разкривени букви Кристиан, а над детската фигура – Аз.
Ерика се протегна за чашата лате и отпи. Гъстата пяна остави дебел млечен мустак над устните й и тя го избърса разсеяно с ръкава на блузата си. Кой е „Аз“? Кое е малкото дете до Кристиан?
Тя остави обратно чашата и взе останалите пликове, които отвори енергично. Накрая се оказа с малка купчина рисунки пред себе си. Доколкото можеше да прецени, бяха нарисувани от един и същи човек. На всяка рисунка имаше две фигури: големият Кристиан и малкият Аз. Останалите мотиви се различаваха. На една рисунка голямата фигура стоеше на нещо, което приличаше на бряг, а главата и ръцете на детето се подаваха от водата. На друга имаше постройки на заден фон, между които и църква. Само на последната рисунка от купчината имаше още фигури. Но беше трудно да се каже колко точно. Образуваха едно цяло, миш-маш от крака и ръце. Рисунката беше по-мрачна от останалите. Нямаше слънце и цветя. Голямата фигура беше запратена в левия край. Нямаше я усмивката на лицето, а малката фигурка също не изглеждаше щастлива. В другия край имаше множество черни черти. Ерика се загледа в тях и се опита да ги разтълкува, но бяха твърде разкривени и се оказа невъзможно да разбере какво представляват.
Погледна часовника и усети, че копнее да се прибере у дома. Нещо в последната рисунка накара коремът й да се обърне. Не можеше да определи какво бе точно, но във всеки случай то предизвика в нея силна реакция.
Ерика се изправи с усилие. Реши днес да прескочи виждането с Йоран. Той сигурно ще остане разочарован, но щяха да си наваксат някой друг път.
През целия път до Фелбака бе потънала в мисли. Рисунките проблясваха пред очите й. Голямата фигура Кристиан и малката Аз. Инстинктът й казваше, че Аз е ключът към всичко. И имаше само един човек, който може да каже коя е малката фигура. Първата й работа утре ще е да говори с Кристиан. И този път той ще бъде принуден да отговори.
– Колко странно. Тъкмо щях да ти се обадя – гласът на Педерсен беше сух и педантичен както винаги.
Но Патрик знаеше, че под повърхността се крие чувство за хумор. Беше го чувал да се шегува, макар и тези случаи да не бяха много.
– Аха, исках да проверя дали мога да те пришпоря малко. Трябва ни информация. Каквото и да е, което би ни помогнало да продължим напред с разследването.
– Не знам доколко мога да съм от помощ. Но всъщност по собствена инициатива придвижих аутопсиите от вашия случаи напред в графика. Приключихме с Магнус Шелнер късно снощи, а сега тъкмо свърших и с Лисбет Бенгтсон.
Патрик си представи как Педерсен говори с него, облечен с окървавени болнични дрехи, и държи телефона с гумена ръкавица.
– И какво открихте?
– Първо очевидното: че Шелнер е бил убит. Това заключение можеше да се направи още при външния оглед на трупа, но човек никога не знае. Имал съм случаи през годините, при които хората са умрели от напълно естествена смърт, но са получили наранявания посмъртно.
– Но тук не е станало така?
– Определено не. Жертвата е получила множество порезни рани по гръдния кош и корема, нанесени с остър предмет, вероятно нож. Без съмнение това е причинило смъртта. Нападнат е в лице и раните по ръцете и предмишниците му показват, че се е съпротивлявал.
– Може ли да се каже какъв тип нож е използван?
– Не, предпочитам да не гадая. Но съдейки по раните, бих казал, че става дума за нож с гладко острие. И... – Педерсен направи кратка пауза, после продължи доволно: – Предполагам, че е някакъв вид нож за риба.
– Откъде знаеш? – попита Патрик. – Сигурно има милион различни модели ножове.