Мама го хвана за тлъстините около кръста и силно го ощипа.
– Доведи я. Сега. Иначе ще те оставя тук, когато се прибираме.
Интонацията й не му остави избор. Знаеше, че говори сериозно. Ако не направеше каквото иска, щеше да го остави на острова.
Тръгна към водата с разтуптяно сърце. Наложи се да впрегне цялата сила на волята си, за да се доближи до ръба и да скочи във водата. Не смееше да се гмурне с главата напред, както правеше Алис. Вместо това потъна в синьо-зелената повърхност с краката надолу. Влезе му вода в очите и замига, за да си възвърне зрението. Усети как се задава паниката, как дишането му става учестено и плитко. Взря се напред. Видя Алис да плува в далечината. Отправила се бе към слънцето. Заплува несръчно към нея. Усещаше как мама ги гледа, застанала на ръба на скалата с ръце на кръста.
Не можеше да плува кроул. Загребванията му бяха къси и резки. Но продължи навътре, като през цялото време осъзнаваше колко е дълбока водата под него. Слънцето изгаряше очите му. Вече не виждаше Алис. Виждаше само бялата, заслепяваща светлина, от която очите му се насълзиха. Искаше единствено да се обърне, но не можеше. Трябваше да стигне до Алис и да я върне обратно при мама. Защото мама обичаше Алис, а той обичаше мама. Въпреки всичко я обичаше.
Изведнъж усети нещо около врата си. Нещо го хвана здраво и дръпна главата му под водата. Обзе го паника и замаха с ръце, опитвайки да се освободи и да изплува на повърхността. Натискът около врата му изчезна също така внезапно, както се бе появил, и той си пое въздух, щом усети лицето си да се показва над водата.
– Глупчо, това съм аз.
Алис гребеше във водата без никакво усилие и го гледаше с грейнал поглед. Тъмната коса, която бе наследила от мама, лъщеше на слънцето, а солената вода по миглите й проблясваше.
Отново видя очите й. Очите, които го гледаха изпод водата. Тялото, отпуснато и безжизнено, което не помръдваше, ами лежеше спокойно на дъното на ваната. Разклати глава, не искаше да вижда тези образи.
– Мама иска да се върнеш – каза задъхано. Не можеше да загребва вода със същата лекота като Алис, а едрото му тяло потъваше надолу, сякаш за крайниците му бяха вързани тежести.
– Тогава трябва да ме издърпаш до брега – каза Алис, произнасяйки думите по своя специален начин, сякаш, докато говореше, езикът й не заставаше на правилното място в устата.
– Няма да успея, хайде стига.
Тя се засмя и отметна мократа си коса.
– Ще се върна само ако ме изтеглиш със себе си.
– Ти плуваш много по-добре от мен, защо аз да те тегля? – възрази той, но знаеше, че е изгубил.
Направи й знак отново да обвие ръце около врата му, но този път знаеше, че това е тя, така че нямаше проблеми.
Заплува. Беше трудно, но се справяше. Усещаше силните ръце на Алис около врата си. Тя бе плувала толкова много това лято, че мускулите на ръцете й вече ясно си личаха. Държеше се за него, оставяйки го да я тегли като малка лодка, облегнала буза на гърба му.
– Аз съм твоята русалка – каза тя. – Не на мама.
18
– Ами не знам...
Сия гледаше в някаква точка зад рамото на Патрик, а зениците й бяха разширени. Той предположи, че е взела лекарство, което допринасяше за отнесения й вид.
– Знам, че вече сме задавали тези въпроси многократно. Но трябва да опитаме да открием връзката между смъртта на Магнус и случилото се днес. Това е още по-важно сега, след като установихме, че Магнус наистина е бил убит. Може да има нещо, за което не си се замисляла по-рано, някой дребен детайл, който да ни помогне в разследването.
Гласът на Паула звучеше умолително.
Лудвиг влезе с бавна крачка в кухнята и седна до Сия. Вероятно досега ги бе слушал отвън.
– Искаме да помогнем – каза той сериозно.
Изглеждаше значително по-голям от своите тринайсет години.
– Как са Сана и децата? – попита Сия.
– В шок са, както може да се очаква.
Патрик и Паула обсъждаха през целия път до Фелбака дали все пак да не спестят на Сия новините от сутринта. Тя едва ли имаше нужда от още лоши вести точно сега. Но в същото време бяха длъжни да й разкажат. Тя така и така скоро щеше да ги чуе от приятели и познати. А може би събитията щяха да й припомнят нещо, което е забравила.