– Кой би направил нещо такова? На децата... – каза тя с тон, който изразяваше едновременно съчувствие и апатия.
Лекарството притъпяваше реакциите й, приглушаваше силата на чувствата и впечатленията. Така не бяха толкова болезнени.
– Не знам – каза Патрик и думите му като че отекнаха в кухнята.
– И Кенет...
Тя поклати глава.
– Тъкмо затова трябва да продължим да питаме. Някой е взел на прицел Кенет, Кристиан и Ерик. И по всяка вероятност Магнус – каза Паула.
– Но Магнус не е получавал писма. Такива, каквито имат другите.
– Не, доколкото знаем. Но въпреки това смятаме, че смъртта му е свързана със заплахите срещу другите – каза Паула.
– Какво казват Ерик и Кенет? Те не знаят ли за какво става дума? Или Кристиан? Все някой от тях трябва да се досеща – каза Лудвиг, който бе прегърнал закрилнически майка си.
– Да, би било логично – отговори Патрик. – Но те казват, че не знаят нищо.
– Тогава как бих могла...?
Гласът на Сия заглъхна.
– Случвало ли се е нещо необикновено през годините, откакто сте били заедно? Нещо, на което да си реагирала? Каквото и да е – пробва Патрик.
– Не, около нас нямаше нищо необичайно. Вече ви казах. – Тя си пое дълбоко дъх. – Магнус, Кенет и Ерик се познават още от училище. Така че в началото се виждаха само тримата. Никога не съм смятала, че Магнус има кой знае колко общо с някой от тях, но продължаваха да се срещат по навик. Във Фелбака няма много нови хора, с които да се запознаеш.
– Какви бяха взаимоотношенията им?
Паула се наведе напред.
– Какво имаш предвид?
– Ами във всички групи има някаква динамика, хората приемат различни роли. Как изглеждаха отношенията между тримата, преди да се появи Кристиан?
Сия се замисли, придобила сериозно изражение. Накрая каза:
– Ерик винаги е бил водачът. Този, който взема решенията. Кенет беше... послушното кученце. Звучи ужасно, но той винаги се подчиняваше и на най-дребната команда на Ерик. Винаги съм си го представяла като пале, което се подмилква около Ерик и моли за внимание.
– А как се отнасяше Магнус към това? – попита Патрик.
Сия се замисли отново.
– Смяташе, че Ерик понякога се държи като хулиган, и се е случвало да му каже, ако отиде твърде далеч. За разлика от Кенет, Магнус можеше да възразява на Ерик, така че той да се вслуша в думите му.
– Случвало ли се е да се карат? – продължи Патрик.
Имаше силното усещане, че отговорът е някъде в миналото им, в отношенията помежду им. Но бе дълбоко заровен и им бе толкова трудно да го изкарат на светло. Това направо побъркваше Патрик.
– Не, случваше се да се поспречкат, като всички останали. Ерик понякога е малко избухлив. Но Магнус винаги беше толкова спокоен. Никога не съм го чувала да вика или да повишава глас. Нито веднъж през всички тези години. Лудвиг е точно като баща си.
Тя се обърна към сина си и го погали по бузата. Той й се усмихна леко, но изглеждаше замислен.
– Веднъж видях татко да се кара. С Кенет.
– Кога? – учуди се Сия.
– Спомняш ли си лятото, когато татко купи видео-камерата и аз тичах след вас и ви снимах през цялото време?
– Боже, да. Беше същинска напаст. Даже влезе в тоалетната и снима Елин, която седеше вътре. Тогава животът ти висеше на косъм.
В очите й се появи малко живец, а усмивката й придаде малко цвят на бузите. Лудвиг се изправи толкова рязко, че столът му за малко да падне.
– Елате, ще ви покажа нещо! – Той вече излизаше от кухнята. – Седнете във всекидневната, веднага се връщам.
Чуха го да тича нагоре по стълбите и Патрик и Паула се изправиха, за да изпълнят молбата му. Накрая и Сия ги последва.
– Ето го.
Лудвиг слезе обратно, държейки малка касета в едната си ръка и видеокамера в другата.
Извади кабел и свърза камерата с телевизора. Наблюдаваха го мълчаливо и Патрик усети как пулсът му леко се ускорява.
– Какво ще ни покажеш? – попита Сия и седна на дивана.
– Ще видиш – отговори Лудвиг.
Той пъхна касетата и натисна бутона плей. Изведнъж лицето на Магнус се появи на екрана. Сия ахна и Лудвиг се обърна към нея притеснен.
– Добре ли си, мамо? Ако искаш, отиди в кухнята.
– Добре съм – каза тя, но очите й се насълзиха, докато се взираше в телевизора.
Магнус се лигавеше, правеше гримаси и говореше с оператора.
– Заснех целия Мидсомар – каза Лудвиг тихо и Патрик видя, че сега и неговите очи лъщят. – Вижте, ето ги Ерик и Луис – каза той и ги посочи.
Ерик се появи през вратата на верандата и махна на Магнус. Луис и Сия се прегърнаха и Луис даде на домакинята някакъв пакет.