– Ще превъртя. По-нататък е – каза Лудвиг и натисна едно от копчетата на видеокамерата.
Празненството за Мидсомар започна да се разиграва пред очите им с все по-бързи темпове. Навън, изглежда, се смрачаваше.
– Мислехте, че сме си легнали – каза Лудвиг. – Но се промъкнахме и ви подслушвахме. Бяхте пияни и развеселени и това ни се струваше много забавно.
– Лудвиг! – възкликна Сия засрамено.
– Ами пияни си бяхте – възрази синът й.
Съдейки по глъчката, Лудвиг се беше постарал да ги снима именно в това състояние. Високи гласове и смях звънтяха в летния здрач. Звучеше като че компанията си прекарва много приятно.
Сия тръгна да казва нещо, но Лудвиг вдигна пръст към устните си.
– Шт, още малко остава.
Във всекидневната настана тишина, всички се взираха в телевизора. Чуваше се единствено празничната шумотевица от видеото. Двама души се изправиха, взеха чиниите си и влязоха в къщата.
– Къде се бяхте скрили? – попита Патрик.
– В детската къщичка. Беше идеално. Можех да снимам през прозореца. – Той отново сложи пръст на устните си. – Слушайте.
Два гласа, встрани от останалите. И двата звучаха разтревожено. Патрик погледна въпросително Лудвиг.
– Татко и Кенет – поясни той, без да откъсва поглед от телевизора. – Измъкнаха се, за да пушат.
– Но татко ти вече не пушеше по това време – намеси се Сия и се наведе напред, за да вижда по-добре.
– Понякога пушеше тайно, на празници и по други такива поводи. Никога ли не си го хващала?
Лудвиг беше спрял филма, за да не им пречи разговорът.
– Не съм – каза Сия разочаровано. – Не знаех, че го прави.
– Във всеки случай онази вечер двамата с Кенет се скриха зад ъгъла, за да пушат.
Той посочи с дистанционното и пусна филма. Двата гласа се чуха отново. Едва се разбираше какво казват.
– Мислиш ли понякога за онова?
Това беше Магнус.
– За какво говориш? – попита Кенет завалено.
– Знаеш какво имам предвид.
И Магнус далеч не изглеждаше трезвен.
– Не искам да говоря за това.
– Все някога трябва да го обсъдим – каза Магнус и в гласа му имаше нещо умоляващо, някаква неподправена ранимост, която накара Патрик да настръхне.
– Кой казва, че трябва? Стореното е сторено.
– Не разбирам как може да живеете с това. По дяволите, ние трябва да...
Изречението премина в неразбираемо мънкане.
После отново се обади Кенет. В гласа му се долавяше раздразнение. Но имаше и още нещо. Страх.
– Стегни се, Магнус! Нищо не печелим, ако се разприказваме. Помисли за Сия и децата. И за Лисбет.
– Знам, но какво, по дяволите, да направя? Понякога се замислям за това и изпитвам едно такова чувство, тук вътре...
Беше твърде тъмно, за да се види накъде сочи Магнус.
После разговорът стана неразбираем. Двамата понижиха гласове, зашепнаха нещо и тръгнаха обратно към останалата част от компанията. Лудвиг натисна пауза и образът замръзна. Камерата бе насочена към гърбовете на двете тъмни фигури.
– Баща ти виждал ли е това? – попита Патрик.
– Не, бях го прибрал. Обикновено той отговаряше за касетите, но нали този запис го направих тайно, така че после го скрих в стаята си. Имам още няколко в гардероба.
– И ти също не си го гледала по-рано?
Паула седна до Сия, която гледаше към телевизора с отворена уста.
– Не – каза тя. – Не съм.
– Знаеш ли за какво говорят? – попита Паула и сложи ръка върху тази на Сия.
– Аз... Не. – Не отместваше поглед от гърбовете на Магнус и Кенет. – Нямам представа.
Патрик й вярваше. За каквото и да говореше Магнус, бе го скрил добре от съпругата си.
– Но Кенет трябва да знае – каза Лудвиг после натисна стоп, извади касетата и я постави обратно в кутията й.
– Бих искал да я взема назаем – каза Патрик.
Лудвиг се поколеба за миг, преди да постави касетата в протегната ръка на Патрик.
– Нали няма да я повредите?
– Обещавам, че ще сме изключително внимателни. Ще ти я върна в същото състояние, в което ми я даваш.
– А ще говорите ли с Кенет? – попита Лудвиг и Патрик кимна.
– Да, ще говорим с него.
– Но щом знае, защо още не е казал нищо?
Сия изглеждаше объркана.
– И ние това се чудим. – Паула отново я потупа по ръката. – И смятаме да разберем.
– Благодаря, Лудвиг – каза Патрик и вдигна касетата. – Това тук може да се окаже важно.
– Няма защо. Сетих се за записа само защото попитахте дали някога са се карали.
Той се изчерви чак до корените на косата.