Затова поклати глава, давайки си вид, че мисли.
– Не, изобщо не си спомням такова нещо.
– Може да уредим да гледаш записа, ако това ще опресни паметта ти – каза Паула.
– Разбира се, ще го видя. Но не мисля, че е било нещо важно, иначе щях да си спомням. Сигурно е била някаква пиянска глупост. Магнус понякога се държеше така, като си пийне. Драматично и сантиментално. Правеше от мухата слон.
Кенет видя, че не му вярват. Но нямаше значение, не можеха да прочетат мислите му. Скоро тайната ще бъде разкрита, това му беше ясно. Но нямаше да се огъне, докато сами не научат всичко. А това не биваше да се случва, преди тя да дойде и той да си получи заслуженото.
Полицаите останаха още малко, но беше лесно да парира въпросите им. Нямаше да върши работата им вместо тях, трябваше да мисли за себе си и Лисбет. Ерик и Кристиан да се оправят както могат.
Преди да си тръгнат, Патрик го погледна приятелски.
– Искахме също да ти кажем, че получихме резултата от аутопсията на Лисбет. Не е била убита. Починала е от естествена смърт.
Кенет извърна лице. Знаеше, че грешат.
Пътуваха към Удевала, а той още малко и щеше да заспи. За миг клепачите му се затвориха и колата премина в насрещното платно.
– Какво правиш? – викна Паула, като хвана волана и го завъртя обратно.
Патрик се стресна и ахна.
– Мамка му. Не знам какво стана. Просто съм изморен.
Паула го погледна загрижено.
– Добре, да тръгваме към вас, ще те оставя там. И утре ще си стоиш вкъщи. Изглежда, не ти е добре.
– Няма как. Имам купища работи за вършене.
Патрик замига, опитвайки се да се съсредоточи върху пътя.
– Ще направим така – каза Паула решително. – Свий на бензиностанцията, за да си сменим местата. Ще те закарам до вас, после ще отида до управлението, ще взема всички материали, които ти трябват, и ще се върна до Фелбака с тях. Ще пратя и касетата за анализ. Само обещай да я караш по-полека. Работиш твърде много, а сигурно и вкъщи не ти е лесно. Знам колко тежко й беше на Йоана, докато беше бременна с Лео, така че съм сигурна, че и на теб ти се отваря доста работа.
Патрик кимна неохотно и направи както му каза Паула. Отби на бензиностанцията при Хогсторп и слезе от колата. Беше твърде изтощен, за да възрази. Всъщност бе невъзможно да си вземе почивен ден, или дори да се освободи за няколко часа, но тялото му казваше друго. Само да си почине малко, докато преглежда документите, и може би ще си възвърне част от силите, нужни му да движи разследването напред.
Патрик облегна глава на стъклото и заспа още преди Паула да е излязла обратно на магистралата. Когато отвори очи, колата стоеше паркирана пред дома му и той излезе сънено навън.
– Върви да си легнеш. Ще се върна след час. Само остави вратата отворена, за да мога да оставя материалите вътре – каза Паула.
– Окей. Благодаря.
Патрик нямаше сили да каже нещо повече. Отключи вратата и влезе вътре.
– Ерика!
Никакъв отговор. Беше й звънял сутринта, но не успя да се свърже. Сигурно е отишла при Ана и е останала там. За всеки случай й остави бележка на бюрото в хола, за да не се изплаши, ако се прибере и чуе някой да шуми горе. После тръгна със схванати крака нагоре по стълбите и се просна в леглото. Заспа в мига, в който облегна глава на възглавницата. Но сънят му бе неспокоен.
Нещо беше на път да се промени. Не можеше да твърди, че харесва живота си такъв, какъвто беше през последните години, но поне бе свикнала със студенината, безразличието, размяната на хапливи и добре заучени реплики.
Сега усещаше как земята под краката й се тресе, как пукнатините се разширяват. По време на последния им спор забеляза някаква решителност в погледа на Ерик. Отвращението му не беше нищо ново и вече не я вълнуваше. Но този път бе различно. И тя се изплаши повече, отколкото бе подозирала, че е възможно. Защото вътре в себе си винаги бе вярвала, че двамата ще продължават да танцуват все по-елегантно своя танц на смъртта.
Ерик реагира странно, когато тя спомена Сесилия. Обикновено не му пукаше, когато говори за любовниците му. Преструваше се, че не я чува. Тогава защо сутринта се ядоса толкова? Дали това бе знак, че Сесилия означава нещо за него?
Луис довърши чашата вино. Вече й беше трудно да събере мислите си. Всичко бе приятно замазано, а в крайниците й се разливаше приятна топлина. Наля си още вино. Погледна през прозореца, над леда, който обграждаше островите, а ръката й като че от само себе си приближи чашата до устните й.
Трябваше да разбере как стоят нещата. Дали пукнатината под краката й е истинска, или си въобразява. Едно нещо знаеше със сигурност. Ако танцът бе към своя край, нямаше да приключи с пирует на място. Луис възнамеряваше да тропа с крака и да размахва ръце, докато от брака им не остане нищо. Не искаше Ерик, но това не означаваше, че смята да го пусне току-така.