Выбрать главу

Мая не пожела да тръгне доброволно, когато Ерика я взе от дома на сестра си. Беше й твърде забавно да си играе с братовчедите, за да се прибере вкъщи без протести. Но след известен пазарлък Ерика успя да я убеди да се облече и да я качи в колата. Струваше й се малко странно, че Патрик не й звънна повторно, но от друга страна, тя също не му се обади. Още не беше измислила как да му разкаже за малката си разходка. Но бе принудена да каже нещо, защото трябваше веднага да даде рисунките на Патрик. Нещо й подсказваше, че са важни, че полицията трябва да ги види. Преди всичко трябваше да говорят с Кристиан за тях. Дълбоко в себе си се изкушаваше да стори това сама, но знаеше, че е прекалила дори само с пътуването до Гьотеборг. Не можеше да действа зад гърба на Патрик още веднъж.

Докато спираше пред къщата, Ерика забеляза в задното огледало, че я следва полицейска кола. Това сигурно бе Патрик, но защо не караше собствения си автомобил? Вдигна Мая от детската седалка, гледайки към полицейската кола, която намали и спря до нейната. С изненада установи, че зад волана не седи Патрик, а Паула.

– Здрасти, къде е Патрик? – попита Ерика и се заклатушка към нея.

– Вкъщи си е – отговори Паула и слезе от колата. – Беше толкова уморен, че му наредих да се прибере и да си почине. Превиших правомощията си, но той все пак се подчини.

Тя се засмя, но смехът не можа напълно да прогони тревогата в погледа й.

– Случило ли се е нещо? – попита Ерика.

Обзе я страх. Доколкото знаеше, никога не се бе случвало Патрик да се прибере по-рано от работа по такъв начин.

– Не, не. Просто напоследък работи твърде много, струва ми се. Изглежда малко изтормозен. Така че успях да го убедя, че не може да бъде полезен, докато не си почине.

– И той прие? Просто така?

– Не, направихме компромис. Съгласи се, но при условие, че отида да му донеса материалите от разследването. Щях просто да ги оставя в хола, но сега мога да ги дам на теб.

Тя подаде на Ерика хартиен плик.

– Това е повече в стила на Патрик – каза Ерика и веднага се поуспокои.

Щом Патрик не може да се откъсне от работата, значи здравословното му състояние е сравнително добро.

Тя благодари на Паула и остави плика в хола. Мая заподскача след нея. Ерика се усмихна, когато видя бележката, която Патрик й бе оставил на бюрото. Да, наистина щеше да се изплаши до смърт, ако чуеше шум от горния етаж, без да знае, че Патрик се е прибрал. Мая започна да крещи от безсилие и яд, защото не можеше да си свали обувките, и Ерика побърза да я успокои.

– Шш, миличка. Татко спи горе. Не бива да го будим.

Мая се ококори и сложи пръст на устните си.

– Шш – повтори тя високо, гледайки към стълбите.

Ерика й помогна да си свали обувките и връхните дрехи, след което Мая се затича към играчките си, които лежаха разпръснати по целия под на всекидневната.

Ерика смъкна якето си и си повя малко с блузата, за да се разхлади. Напоследък се потеше постоянно. Имаше дълбоко вкоренена неприязън към миризмата на пот, затова сега сменяше блузите си два-три пъти дневно и така усърдно се мажеше с „Рол-он“ под мишниците, че от „Нивеа“ сигурно бяха отбелязали покачване на продажбите по време на бременността й.

Хвърли поглед към горния етаж. После погледна към хартиения плик, който Паула бе оставила. После пак към горния етаж и обратно към плика. Водеше вътрешна борба със себе си, макар че от самото начало знаеше, че ще изгуби. Чисто и просто не можеше да устои на такова изкушение.

Час по-късно беше прегледала всички документи. И не беше по-близо до отговорите отпреди. По-скоро имаше още повече въпроси. Измежду листовете имаше и бележки, нахвърляни от Патрик: Каква е връзката между четиримата? Защо Магнус загива пръв? Защо е бил притеснен сутринта, когато изчезва? Защо се обажда да каже, че ще закъснее? Защо Кристиан започва да получава писма толкова по-рано от останалите? Магнус получавал ли е писма? Ако не – защо? Страница след страница с въпроси и Ерика се дразнеше, че не знае отговора на нито един от тях. Напротив, можеше да добави още няколко въпроса: Защо Кристиан се е преместил, без да остави новия си адрес? Кой му е пращал рисунките? Кое е детето на тях? И преди всичко: защо Кристиан е толкова потаен?

Ерика провери дали Мая все още се занимава с играчките си, преди да се завърне към материалите. Единственото, което й оставаше, беше ненадписана аудиокасета. Тя се изправи и отиде да вземе диктофона си. За неин късмет, касетката пасна и тя погледна с лека тревога към горния етаж, преди да натисне плей. Намали звука, доколкото можеше, и приближи диктофона до ухото си.