Когато подмина дървената постройка, която маркираше входа на плувната зона, филмът в главата му премина на бързи обороти. Образите му причиниха толкова силна и остра болка, че Кристиан се почувства така, сякаш някой разрязва корема му с нож. Принуди се да не й обръща внимание, да гледа напред.
Стъпи на първото стъпало и дървото се огъна под ботушите му. Вече нямаше връщаше назад и можеше да диша по-спокойно. Гледаше нагоре, докато се изкачваше. Стъпалата бяха хлъзгави от снега и той се държеше за парапета, взирайки се във върха на кулата и черното небе. Нямаше звезди. Той не заслужаваше звезди. Преполови пътя догоре и вече знаеше, че тя върви след него. Не се обърна да провери, но чуваше как стъпките й следват неговите. Същият ритъм, същата походка. Тя беше тук.
Щом стигна до най-горната платформа, Кристиан бръкна в джоба си и извади въжето, което бе взел със себе си от къщи. Въжето, което ще поеме тежестта и ще изплати дълга. Тя щеше да чака на стълбите, докато той върже и увие въжето и го закрепи за парапета. За миг се поколеба. Кулата беше разнебитена и стара, а дървото разядено от времето. Ами ако не издържи? Но присъствието й го успокои. Тя не би го оставила да се провали. Не и след толкова години чакане, през които бе подхранвала омразата си.
Когато приключи, застана с гръб към стълбите и отправи поглед към Фелбака. Обърна се чак когато почувства, че тя е застанала зад него.
В очите й нямаше радост. Само знанието, че най-накрая, след всичко случило се, Кристиан е готов да изкупи престъплението си. Тя бе все така красива, както си я спомняше. Косата й бе мокра и той се изненада, че не е замръзнала в този студ. Но при нея нищо не беше каквото очакваш. Нямаше как да бъде другояче с една русалка.
Последното, което видя, преди да направи крачка към морето бе синя рокля, която се развява на летния вятър.
– Как си? – попита Ерика, щом Патрик слезе по стълбите, още рошав след дрямката.
– Само съм малко изморен – отговори Патрик, но лицето му беше бледо.
– Сигурен ли си? Не изглеждаш много добре.
– Благодаря. И Паула каза същото. Ще ми се жените да спрат да ми натякват колко ужасно изглеждам. Започва да ми действа малко потискащо.
Той се усмихна, но все още изглеждаше, сякаш не се е събудил.
Патрик се наведе напред и улови Мая, която тичаше към него.
– Здравей, миличка. Ти поне смяташ ли, че татко изглежда добре? Че татко е най-красивият на света?
Той я погъделичка по корема и тя се разсмя.
– Мм – отвърна после и кимна дълбокомислено.
– Слава богу, най-накрая някой с добър вкус.
Той се обърна към Ерика и я целуна по устата. Мая хвана лицето му и сви малките си устни, давайки знак, че и тя иска да участва в раздаването на целувки.
– Седнете да се погушкате, аз ще донеса чай и сандвичи – каза Ерика и отиде в кухнята. – Между другото, Паула остави плик с материали за теб – викна тя, като се опита гласът й да прозвучи възможно най-безгрижно. – В антрето е.
– Благодаря! – провикна се Патрик в отговор и тя го чу как се изправя и тръгва към нея.
– Ще работиш ли довечера? – попита тя и погледна към него, докато наливаше вряла вода в две чаши, всяка с пакетче чай на дъното.
– Не, мисля тази вечер да я карам спокойно, да гушна милата си съпруга, да си легна рано, а утре сутринта да остана вкъщи и да прегледам всичко на спокойствие. В управлението понякога е същински цирк.
Той въздъхна, застана зад Ерика и я прегърна.
– Скоро няма да мога да те обгърна с ръце – промълви той и зарови лице във врата й.
– Да, чувствам се, сякаш всеки момент ще се пръсна.
– Притесняваш ли се?
– Ще излъжа, ако отрека.
– Ще си помагаме взаимно – каза той и я прегърна още по-силно.
– Да, знам. И Ана казва същото. Мисля, че този път ще мине по-добре, все пак знам какво да очаквам. Но пък сега са две наведнъж.
– Двойно щастие – усмихна се Патрик.
– Двойни грижи – каза Ерика и се обърна, за да може да го прегърне.
Което понастоящем не беше толкова лесно.
Затвори очи и допря буза до тази на Патрик. Чудеше се кой е най-добрият момент да му разкаже за екскурзията си до Гьотеборг и стигна до извода, че трябва да го направи още тази вечер. Но Патрик изглеждаше толкова изморен, пък и утре сутринта щеше да остане да работи вкъщи. Можеше да изчака дотогава. А и по този начин ще има време да свърши онова, което си бе наумила още когато изслуша касетата. Така да бъде. Ако първо успее да изрови нещо, което да е от значение, може би Патрик няма да се ядоса толкова, че се е намесила в разследването.