– По дяволите – каза той. Замисли се за Сана и децата, за Ерика. – Кой го е намерил?
Патрик опита да влезе в деловия си образ, да се скрие зад работата, която трябва да свърши, и да запрати мисълта за последствията някъде дълбоко в съзнанието си. В момента Кристиан не беше човек с жена и деца, приятели и живот. Трябваше да гледа на него просто като на жертва, загадка, която да бъде решена. Единственото, което Патрик си позволи, бе да отбележи, че нещо се е случило и неговата работа е да разбере какво.
– Мъжът ей там. Свен-Улов Рьон. Живее в бялата къща отсреща. – Йоста посочи към една от къщите на хълма, издигащ се над редицата рибарски бараки. – Явно има навика всяка сутрин да оглежда околността с бинокъла си. И така е забелязал, че от кулата виси нещо. Първо е помислил, че някакви деца са си направили шега, но щом отишъл да провери, видял, че трупът е истински.
– Той добре ли е?
– Малко е поразтърсен, естествено, но изглежда корав човек.
– Не го пускай, преди да съм поговорил с него – каза Патрик и тръгна към Турбьорн, който се занимаваше с отцепването на района около кулата.
– Напоследък ни отваряте доста работа – каза Турбьорн.
– Повярвай ми, бихме предпочели малко мир и спокойствие.
Патрик положи усилие и отново погледна към Кристиан. Очите му бяха отворени, а главата висеше малко неестествено, вероятно заради счупването на врата. Изглеждаше като че се взира във водата.
Патрик настръхна.
– Колко още трябва да виси там?
– Не много. Трябва само да направим снимки, преди да го свалим.
– Транспортът?
– На път е – каза Турбьорн отсечено.
Беше нетърпелив да се завърне към работата си.
– Правете какво трябва – каза Патрик и остави Турбьорн, който веднага се зае да дава инструкции на екипа си.
Патрик се отправи към Йоста и възрастния мъж, който изглеждаше измръзнал.
– Патрик Хедстрьом, от полицейско управление Танумсхеде – каза той и протегна ръка.
– Свен-Улов Рьон – отвърна мъжът и почти зае стойка мирно.
– Как се чувстваш? – попита Патрик и огледа лицето на мъжа, търсейки следи от шок.
Вярно, Свен-Улов Рьон беше малко пребледнял около носа, но иначе изглеждаше в съвсем добро състояние.
– Ами не беше много приятно – каза той бавно, – но като се прибера и изпия едно малко за подсилване, ще се оправя.
– Не искаш ли да говориш с лекар? – попита Патрик, при което мъжът срещу него придоби ужасено изражение.
Очевидно беше от онези възрастни мъже, които по-скоро биха си ампутирали ръката сами, отколкото да отидат на лекар.
– Не, не – каза той. – Няма нужда.
– Добре тогава – каза Патрик. – Знам, че вече си говорил с моя колега – той кимна към Йоста, – но ще можеш ли да разкажеш и на мен как си открил... мъжа на кулата.
– Ами виждаш ли, винаги ставам в ранни зори – каза Свен-Улов Рьон и разказа същата история, която Йоста предаде на Патрик преди малко, само че с малко повече подробности.
След като зададе няколко допълнителни въпроса, Патрик реши да прати Рьон вкъщи да се стопли.
– Е, Йоста. Какво означава това според теб? – попита той замислен.
– Първо трябва да разберем дали го е направил сам. Или е било също като... – той не довърши изречението, но Патрик разбра какво има предвид.
– Открихте ли следи от борба, съпротива или нещо такова? – провикна се Патрик към Турбьорн, който се спря по средата на стълбата, водеща към върха на кулата.
– Засега не. Но още не сме свършили кой знае какво – каза той. – Сега започваме със снимките. – Той размаха големия фотоапарат, който държеше в ръка. – После ще видим какво ще открием. Ще те държа в течение.
– Добре. Благодаря – отговори Патрик.
В момента нямаше много какво да направи. А и имаше още една работа, която бе длъжен да свърши.
Мартин Мулин се присъедини към тях, пребледнял както винаги, когато се намираше в близост до труп.
– Мелберг и Паула също пътуват насам.
– Чудесно – каза Патрик без особен ентусиазъм.
Йоста и Мартин знаеха, че не Паула е причина за безрадостния му тон.
– Какво искаш да направим? – попита Мартин.
Патрик си пое дъх и се опита да измисли план. Изкушаваше се да делегира задачата, от която самият той се боеше. Но чувството му за отговорност надделя и след още една дълбока въздишка, той каза:
– Мартин, изчакай Мелберг и Паула. Мелберг не го броим, той само ще се пречка на криминалистите. Но вземи Паула, обиколете всички къщи в близост до отбивката към Бадхолмен и разпитайте хората. Повечето имоти са празни, така че задачата не е неизпълнима. Йоста, ще дойдеш ли с мен да говорим със Сана?