Седнаха до кухненската маса. Патрик скръсти ръце пред себе си и я погледна строго. Ерика се позамисли, докато реши откъде да започне.
Разказа му как се е чудила защо Кристиан никога не говори за миналото си, как е решила да го проучи и е отишла в Гьотеборг, в апартамента, където е живял, преди да се премести във Фелбака. Разказа му за милия унгарец, за писмата, които Кристиан така и не е получил, защото не е оставил адрес за връзка. После си пое дълбоко въздух и му каза как тайно е прочела материалите от разследването и не е устояла на изкушението да изслуша касетата. Как е чула нещо, което се загнездило в ума й, и как е почувствала, че трябва да го разнищи. Оттам и посещението при Сана сутринта. После му предаде историята, която Сана бе споделила с нея. За синята рокля и за другото, което бе твърде чудовищно, за да бъде проумяно. Когато приключи, Ерика беше останала без дъх и едва смееше да погледне Патрик, който не бе помръднал и на милиметър, докато тя говореше.
Той дълго време не каза нищо и тя преглътна, подготвяйки се за най-голямото мъмрене в живота си.
– Исках само да ти помогна – добави тя. – Напоследък изглеждаш толкова изморен.
Патрик се изправи.
– Ще говорим за това по-късно. Трябва да отида до управлението. Ще взема рисунките с мен.
Той тръгна и Ерика дълго гледа след него. За първи път, откакто бяха заедно, Патрик не я целуна, преди да излезе от къщи.
Не беше типично за Патрик да не се обажда. Аника се опитваше да се свърже с него още от вчера, но щом се включеше телефонният секретар, тя казваше на Патрик само да й се обади. Искаше да му каже лично за това, което откри. Когато Патрик най-накрая се появи в управлението и Аника видя изтощеното му изражение, тя отново се притесни. Паула й каза, че му е наредила да си остане вкъщи и да се посъвземе и Аника аплодираше наум постъпката й. В последно време многократно си бе мислила да стори същото.
– Търсила си ме – каза Патрик и влезе в стаичката й.
Тя се завъртя на стола.
– Да, а ти не побърза да отговориш на обажданията ми – отвърна тя и го погледна над рамката на очилата си за работа с компютър. Интонацията й не беше укорителна, а единствено загрижена.
– Знам – каза Патрик и седна на стола за посетители до стената. – Малко ми беше нанагорно.
– Трябва да се грижиш за себе си. Имам една приятелка, която преди няколко години получи синдром на професионално прегаряне и още не се е възстановила напълно. Трудно е да се изкатериш обратно, ако удариш дъното.
– Да, знам – отговори Патрик. – Но няма такава опасност. Просто имам много работа.
Той прокара ръка през косата си и се наведе напред, облегнал лакти на коленете си.
– За какво си ме търсила?
– Приключих с проучването на Кристиан – каза тя и млъкна. Чак сега се сети къде е бил Патрик сутринта. – Как мина, между другото? – попита тя тихо. – Как го прие Сана?
– Как се приема такова нещо? – отвърна Патрик.
После й кимна, давайки й знак да продължи и показвайки, че не му се говори за посещението при Сана.
Аника прочисти гърло.
– Окей, най-напред, Кристиан го няма в нашия регистър. Никога не е бил обвиняван или подозиран в нещо. Преди да дойде във Фелбака, е живял няколко години в Гьотеборг. Посещавал е тамошния университет, после е учил дистанционно за библиотекар. Библиотекарският курс е бил организиран от училище в Бурос.
– Мм... – каза Патрик леко нетърпеливо.
– Продължаваме нататък. Никога не е бил женен и няма други деца, освен тези със Сана.
Аника замълча.
– Това ли е всичко?
Патрик не можа да скрие разочарованието си.
– Не, още не съм стигнала до интересното. Бързо разбрах, че Кристиан е останал сирак на тригодишна възраст. Роден е в Тролхетан, между другото, и е живял там, когато майка му починала. Баща му никога не е бил част от семейството. Реших да се поразровя в тази история.
Тя взе един лист и зачете. Сега Патрик слушаше внимателно и Аника видя как се опитва да навърже новата информация с малкото, което вече знаеше.
– Значи, е взел името на майка си, когато е навършил осемнайсет – каза Патрик. – Тюдел.
– Да, за нея също има доста информация.
Тя му подаде един лист, който Патрик прочете бързо, нетърпелив да стигне до отговорите.
– Има няколко нишки, които си струва да бъдат разплетени – каза Аника, щом видя ентусиазма на Патрик.
Тя обичаше да дълбае, да се рови в регистри и да проучва мъничките детайли, които впоследствие образуваха цялостна картина. В най-добрия случай тази картина се оказваше от полза за разследването.