Но тази нощ тя не беше топла. Той я побутна и се притисна още по-близо до нея, но тя не реагира. После отиде и извади второ одеяло от шкафа, въпреки че го беше страх да стъпи на пода, докато е тъмно. Страхуваше се от чудовищата под леглото. Не искаше мама да измръзне, не искаше и самият той да измръзне. Зави я старателно с раираното одеяло, което миришеше странно. Но въпреки това тя не се стопли, нито пък той. Лежа цяла нощ, треперейки, и чакаше да се събуди, да свърши най-накрая този странен сън.
Когато се развидели, стана от леглото. Отново я покри с одеялото, там, където завивката се беше изместила през нощта. Защо спеше толкова дълго? Никога преди не бе правила така. Понякога лежеше по цял ден, но от време на време се будеше. Говореше му и го молеше да й донесе вода или нещо друго. От време на време се случваше да казва странни неща, докато лежи в леглото. Неща, които го плашеха. Можеше дори да му се развика. Но той предпочиташе това, отколкото да лежи неподвижна и студена.
Усещаше как гладът раздира стомаха му. Мама може би ще го похвали, ако се събуди и види, че е направил закуска. Тази мисъл го разведри малко и той тръгна към кухнята. По средата на пътя се сети за нещо и се върна обратно. Щеше да вземе Мечо, не биваше да го оставя сам. Влачейки мечето след себе си, той тръгна обратно към кухнята. Сандвичи. Това му правеше мама. Сандвичи със сладко.
Отвори хладилника. Бурканът със сладко беше вътре, с червена капачка и ягоди на етикета. Там беше и маслото. Той ги извади внимателно от хладилника и ги остави на кухненския плот. После взе един стол, сложи го пред плота и се покатери на него. Започваше да се чувства така, сякаш участва в приключение. Протегна се към кутията за хляб и взе две филии. После издърпа най-горното чекмедже и намери дървен нож за масло. Мама не му даваше да използва истински ножове. Много старателно намаза масло на едната филия и сладко върху другата. После ги съедини. Ето, сандвичът е готов.
Отново отвори хладилника и откри кутия сок в един от рафтовете на вратата. Извади я внимателно и я постави на масата. Знаеше къде стоят чашите: в шкафа, над кутията за хляб. Качи се пак на стола, отвори шкафа и извади предпазливо една чаша. Не биваше да я изпуска. Мама щеше да му се ядоса, ако счупи чаша.
Отнесе я до масата, сложи сандвича до нея и издърпа стола обратно. Застана на колене върху него, за да може да налее сока. Кутията беше тежка и той се бореше да я задържи над чашата. Но вътре се изля толкова сок, колкото и извън нея, затова допря уста до мушамата и изсърба разлялата се течност.
Сандвичът беше невероятно вкусен. Това бе първият сандвич, който бе направил сам, и той го изяде на няколко лакоми хапки. Усети, че има място за още един, а и вече знаеше как се прави. Мама така ще се гордее с него, когато се събуди и открие, че може сам да си прави сандвичи.
20
– Някой видял ли е нещо? – Патрик говореше с Мартин по телефона. – Не, окей, не съм и очаквал. Но продължавайте, човек никога не знае.
Той затвори и захапа биг-мака си. Бяха спрели в „Макдоналдс“ да обядват и да поговорят, преди да продължат нататък.
– Значи, нищо? – попита Паула, която слушаше разговора, докато хапваше от пържените си картофки.
– Поне засега. Вече не са останали много хора в района, които да живеят там и през зимата. Така че няма да е учудващо, ако резултатите са оскъдни.
– Как върви в Бадхолмен?
– Откарали са тялото – отвърна Патрик и отхапа нова хапка. – Така че Турбьорн и момчетата му скоро ще са готови. Обеща да ми звънне, когато научат нещо.
– А ние какво ще правим?
Преди да седнат да ядат, бяха прегледали копията от документите, които получиха от социалните. Всичко съвпадаше с това, което Сана бе разказала на Ерика.
– Продължаваме напред. Знаем, че скоро след случилото се Кристиан е бил приет от двойка с фамилно име Лисандер. Тук в Тролхетан.
– Чудиш се дали още живеят тук? – попита Паула.
Патрик избърса старателно ръцете си, изрови един лист и наизусти данните. После набра номера на справки.
– Добър ден, искам да знам дали в Тролхетан живеят двама души на име Рагнар и Ирен Лисандер? Окей, благодаря. – Той грейна и кимна на Паула, за да потвърди, че са извадили късмет. – Може ли да получа адреса на есемес?