– Само още няколко въпроса – каза Патрик. – Има ли нещо друго, свързано с детството му, което бихте искали да споменете? Търсим човек, вероятно жена, която е заплашвала Кристиан.
– Ами момичетата не се тълпяха около него – каза Ирен с безразличие.
– Не говоря само за влюбвания. В обкръжението му не е ли имало други жени?
– Не, кои биха могли да бъдат? Той имаше само нас.
Патрик се готвеше да приключи, когато Паула вметна въпрос:
– Последно. Още един човек бе открит мъртъв във Фелбака. Магнус Шелнер, приятел на Кристиан. Двама от другите му приятели, изглежда, също са подложени на същите заплахи, каквито е получавал и той: Ерик Линд и Кенет Бенгтсон. Тези имена познати ли са ви?
– Както казах, не сме се чували с Кристиан, откакто се премести – каза Ирен и стана рязко. – А сега ме извинете. Имам слабо сърце, а новината беше такъв шок, че просто трябва да легна и да си почина.
Тя излезе от стаята и те чуха стъпките й нагоре по стълбите.
– Имате ли представа кой го е извършил?
Рагнар гледаше към вратата, през която излезе жена му.
– Както изглежда, не, поне за момента – отговори Патрик. – Но смятам, че Кристиан е в центъра на всичко случило се. И не възнамерявам да се откажа, преди да съм разбрал как и защо. По-рано днес съобщих новината на съпругата му.
– Разбирам – каза Рагнар бавно.
После разтвори устни, сякаш за да каже нещо, но се отказа. Изправи се и погледна Патрик и Паула.
– Ще ви изпратя.
Застанал на входната врата, Патрик почувства, че не бива да си тръгва. Трябваше да остане и да разтърси мъжа пред себе си, докато той изплюе онова, което бе на път да им каже. Вместо това пъхна визитката си в ръката на Рагнар и излезе.
Седмица по-късно храната свърши. Той изяде всичкия хляб още преди два дни и оттогава ядеше корнфлейкс от големия пакет. Без мляко. Млякото и сокът бяха изпити, но от чешмата течеше вода и ако поставеше стол пред нея, можеше да се покатери и да пие директно от кранчето.
Но вече нямаше нищо за ядене. В хладилника поначало нямаше кой знае какво, а в килера намери само консерви, които не можеше да отвори. Мина му през ума дори да излезе и да напазарува сам. Знаеше къде мама държи парите си – в чантата, която винаги седеше в антрето. Но не успя да отвори външната врата. Не можеше да завърти ключалката, колкото и да опитваше. Иначе мама сигурно би се гордяла още повече с него. Не само можеше сам да си прави сандвичи, а дори и да излезе и да напазарува, докато тя спи.
През последните дни започна да се чуди дали тя не е болна. Но когато си болен, имаш треска и ставаш топъл. А мама беше съвсем студена. И миришеше странно. Запушваше си носа всяка вечер, когато се свиваше до нея, за да спи. По нея имаше и нещо лепкаво. Не знаеше какво, но ако мама се е изцапала, значи, е ставала, когато не е бил при нея. Може би пак щеше да се събуди?
Играеше си сам по цял ден. Седеше си в стаята, разпръснал играчките наоколо. Знаеше и как се пуска телевизорът. С голямото копче. Понякога даваха детски. Беше му приятно да ги гледа, след като цял ден си е играл сам.
Но мама щеше да се ядоса, когато види колко е разхвърляно. Трябваше да почисти. Само че беше толкова гладен. Невероятно гладен.
На няколко пъти поглеждаше към телефона и дори вдигна слушалката. Заслуша се и чу сигнала, пип, пип, пип. Но на кого да се обади? Не знаеше ничий номер. А и никой не звънеше тук.
Мама сигурно ще се събуди скоро. Ще стане, ще отиде в банята и ще отмие странната миризма, от която му ставаше лошо. Отново ще замирише на мама.
Качи се в леглото със свит от глад стомах и се сгуши до нея. Миризмата го удряше в носа, но той винаги спеше до майка си. Иначе не можеше да заспи.
Дръпна одеялото над двама им. Навън падна мрак.
21
Йоста се изправи веднага щом чу Патрик и Паула да влизат. Настроението в управлението беше потиснато. Всички се чувстваха безсилни. Имаха нужда от конкретна следа, в която да се вкопчат и да продължат напред.
– Събрание в кухнята след пет минути – каза Патрик и се шмугна в стаята си.
Йоста отиде в кухнята и седна на любимото си място до прозореца. Пет минути по-късно се присъединиха и другите, един по един. Патрик влезе последен. Застана с гръб към мивката и скръсти ръце на гърдите си.
– Както всички знаете, сутринта откриха Кристиан Тюдел мъртъв. За момента не можем да кажем дали става дума за убийство, или самоубийство. Трябва да изчакаме резултата от аутопсията. Говорих с Турбьорн, но за жалост, той не можа да ми каже почти нищо. Предварителната му преценка обаче е, че на мястото не е имало борба.