– Водата замръзна през декември. Трябва да изчакаме Педерсен да ни съобщи кога смята, че е настъпила смъртта, но моето предположение е, че Магнус е умрял веднага след изчезването си. – Патрик вдигна пръст предупредително. – Но както казах, не разполагаме с факти, които подкрепят това твърдение, така че не можем да изхождаме единствено от него.
– Но звучи логично – каза Йоста.
– Спомена наранявания по тялото. Какво знаем за тях?
Паула присви кафявите си очи и забарабани нетърпеливо с химикалка по бележника пред себе си.
– За тях също не знам много. Знаете го Педерсен. Не обича да се произнася, преди да е направил щателен преглед. Единственото, което ми съобщи, е, че Магнус Шелнер е бил подложен на насилие и по тялото му има тежки порезни рани.
– Което вероятно означава, че е бил наръган с нож – констатира Йоста.
– Вероятно, да.
– Кога ще получим повече информация от Педерсен?
Мелберг, който седеше на стола в края на масата, щракна с пръсти, за да привлече вниманието на кучето. Ернст веднага изостави Йоста, дотътри се до господаря си и облегна глава на коленете му.
– Ще извърши аутопсията в края на седмицата. Ако имаме късмет, ще разберем повече до уикенда, ако не – в началото на следващата седмица.
Патрик въздъхна. Понякога полицейската професия не се съчетаваше добре с нетърпеливата му природа. Искаше отговори сега, не след седмица.
– Тогава какво знаете за изчезването?
Мелберг демонстративно вдигна празната си чаша към Аника, която се престори, че не го вижда. Той пробва пак с Мартин Мулин и този път мина по-добре. Мартин още не беше придобил нужния апломб, за да игнорира шефа си. Мелберг се облегна доволно назад, щом най-младият му служител изчезна в посока към кухнята.
– Знаем, че Магнус излиза от дома си малко след осем сутринта. Сия тръгва за работа в седем и половина. Тя работи на половин ден в брокерска фирма в Гребестад. Децата излизат още в седем, за да хванат автобуса за училище.
Патрик направи пауза, за да отпие от кафето, което Мартин наля на всичките си колеги, а Паула се възползва, за да вметне въпрос.
– Откъде знаеш, че е излязъл в осем?
– Съсед го е видял да напуска къщата.
– С кола?
– Не, по-рано Сия потегля с единствения автомобил на семейството. Според нея Магнус най-често е ходил пеша.
– Едва ли е ходил чак до Танум – каза Мартин.
– Не, возил се е с колега, Улф Русандер, който живее до игрището за миниголф. Магнус е отивал пеш до дома му. Но онази сутрин се обажда на Русандер да му каже, че ще закъснее. И така и не се появява.
– Знаем ли това със сигурност? – намеси се Мелберг. – Проучили ли сме онзи Русандер достатъчно добре? Единственото доказателство, че Магнус не е стигнал до тях, са показанията му.
– Йоста разговоря с Русандер и нито думите, нито поведението му сочат, че лъже – отговори Патрик.
– Или не сте го притиснали достатъчно – каза Мелберг и записа нещо в бележника си. После вдигна очи и впери поглед в Патрик. – Докарайте го тук и го поизпотете малко.
– Това не е ли малко драстична мярка? Хората може да не поискат да говорят с нас, ако чуят, че сме започнали да викаме свидетели в управлението – възрази Паула. – Не може ли ти и Патрик да го посетите във Фелбака? Разбира се, знам, че сега си доста натоварен, така че мога да отида с Патрик вместо теб.
Тя намигна дискретно на Патрик.
– Хм, това е така. Имам куп задачи. Добра идея, Паула. Идете с Патрик пак да си поприказвате с онзи... Русел.
– Русандер – поправи го Патрик.
– Да, нали така казах – Мелберг изгледа Патрик. – Във всеки случай, с Паула ще говорите с него. Мисля, че това може да даде резултат. – Той махна нетърпеливо с ръка. – Е, нататък? Какво друго сте свършили?
– Говорихме с всички хора, покрай чиито къщи обикновено е минавал Магнус на път към Русандер. Но никой не е видял нищо. Но не можем да си вадим заключения. По това време хората са заети със сутрешните си задачи – каза Патрик.
– Изглежда, че е изчезнал като дим в мига, в който е излязъл през вратата. Докато не го намерихме в леда.
Мартин погледна обезсърчено към Патрик, който се насили да звучи по-позитивно, отколкото се чувстваше.
– Никой не се изпарява. Някъде има следи. Просто трябва да ги открием.
Патрик чу как баналностите се сипят с лекота от устата му, но в случая нямаше какво по-добро да предложи.
– Ами личният му живот? Ровили ли сме достатъчно дълбоко? Изкарахме ли всички скелети от гардероба? – Мелберг се засмя на собствената си шега, но никой друг не се присъедини.
– Магнус и Сия са общували най-много с Ерик Линд, Кенет Бенгтсон и Кристиан Тюдел. И съпругите им. Говорихме с тях, както и със семейството на Магнус, и всичко, което научихме, е, че Магнус е бил отдаден на семейството си мъж и добър приятел. Няма клюки, тайни или слухове.