– Няма страшно – смотолеви Кристиан. – Просто малко се стреснах.
– Да, ужасно е, като ти изскочи нещо пред колата просто ей така. Сигурен ли си, че се чувстваш добре?
– Абсолютно. Ей сега потеглям. Отивам във Фелбака.
– Аха, аз съм към Хамбургсунд. Карай внимателно.
Мъжът затвори вратата и Кристиан усети как пулсът му се успокоява. Просто го преследваха призраци и спомени от миналото. Те не можеха да му навредят.
Един глас в главата му се опита да заговори за писмата. Те не бяха плод на фантазията му. Но той запуши уши, не искаше да го слуша. Ако се замислеше за писмата, тя отново щеше да поеме контрол над него. Не можеше да позволи това да се случи. Толкова усилия бе положил, за да забрави. Тя не биваше пак да се добере до него.
Подкара колата към Фелбака. В джоба на якето му телефонът отново звънеше.
Алис продължаваше да пищи както денем, така и нощем. Той чу мама и татко да говорят за това. Тя имала нещо, което се наричаше колики. Но на каквото и да се дължеше, постоянната врява, която вдигаше Алис, беше нетърпима. Шумът завладяваше целия му живот, отнемаше му всичко.
Защо мама не я мразеше, задето пищи толкова много? Защо я носеше, пееше й, приспиваше я и я гледаше с мило изражение, сякаш й беше жал за бебето?
Нямаше защо да съжалява Алис. Тя се държеше така нарочно. Беше абсолютно убеден. Понякога, когато се наведеше над люлката й и се загледаше в грозната буболечка, легнала вътре, тя отвръщаше на погледа му. Гледаше го с очи, които му казваха, че Алис не иска мама да го обича. Затова пищеше и обсебваше цялото внимание на мама. За да не остане нищо за него.
От време на време виждаше, че татко се чувства по същия начин. И той знаеше, че Алис го прави нарочно, така че мама да не обръща внимание дори и на него. Но въпреки това татко не правеше нищо. Защо бездействаше? Нали беше голям, възрастен. Можеше да накара Алис да престане.
На татко също рядко му се удаваше да докосне бебето. Понякога опитваше, вдигаше Алис непохватно и я потупваше по дупето или гърба, за да я успокои. Но мама винаги му казваше, че не се прави така и той трябва да остави Алис на нея. И той отново се оттегляше.
Но все пак един ден татко реши да се погрижи за нея. Алис пищеше по-силно от всякога, вече три нощи подред. Той лежеше буден в стаята си, притиснал главата си с възглавница, за да изолира шума, а омразата му нарастваше, разпростираше се, докато накрая го обви толкова плътно, че едва дишаше и не можеше да повдигне възглавницата, за да си поеме дъх. Мама беше изморена. Тя също будуваше от три нощи. Така че направи изключение, остави бебето на татко и си легна. Той реши да изкъпе Алис и го попита дали иска да гледа.
Провери внимателно температурата, докато пълнеше ваната с вода. Алис като никога мълчеше, а татко я гледаше със същия поглед, с който я гледаше и мама. Той никога досега не бе имал важна роля. Беше невидима фигура, която избледняваше в сиянието на мама. Стоеше настрана, изключен от връзката между мама и бебето. Но сега Алис отвърна на усмивката му и татко изведнъж придоби значение.
Потопи внимателно малкото голо телце във водата. Във ваната имаше увита с кърпа бебешка седалка, която приличаше на малък хамак, и татко сложи Алис да седне в нея. С нежни движения изми ръцете, краката и дебелия й корем. Тя пляскаше във водата с ръце и крака. Вече не пищеше, най-накрая бе млъкнала. Но това бе без значение. Беше спечелила. Дори татко бе напуснал убежището си зад вестника, за да й се усмихне.
Кристиан стоеше неподвижно на прага. Не можеше да свали поглед от ръцете на татко, които миеха малкото бебешко телце. Татко, който бе единственият му съюзник, откакто мама спря да му обръща внимание. На вратата се позвъни и той се сепна. Татко погледна първо вратата на банята, после Алис, несигурен как да постъпи. Накрая каза:
– Можеш ли да наглеждаш сестра си за малко? Само ще видя кой е. Връщам се веднага.
Той се поколеба за секунда. После бавно кимна. Татко се изправи и го помоли да заеме мястото му. Краката му изминаха механично няколкото стъпки до ваната. Алис го погледна. С периферното си зрение видя как татко излиза от банята.
Сега бяха сами. Той и Алис.
11
Ерика гледаше Патрик безмълвно.
– В леда?
– Да, бедният човек, който го намери, трябва здравата да се е шашнал.
Патрик й бе преразказал накратко последните събития.
– Със сигурност!
Тя се стовари тежко на дивана и Мая веднага опита да се покатери в скута й. Което не бе лека задача.