– Знаете ли как е умрял? В морето ли е отишъл?
Изразът беше старомоден, но добре познат на хората, живеещи в градче толкова близо до морето.
Патрик поклати глава.
– Нямаме информация. Но сега е още по-важно да си изясним какво се е случило сутринта, когато е изчезнал.
– Разбирам, само че не знам с какво мога да ви помогна – Русандер разпери ръце обезсърчено. – Знам само, че ми се обади да каже, че ще закъснее малко.
– Това нещо необичайно ли беше? – попита Паула.
– Магнус да закъснява ли? – Русандер сбърчи чело. – Ами, като се замисля, май друг път не се беше случвало.
– Откога пътувахте заедно за работа?
Патрик дискретно отмести една пластмасова калинка, на която беше седнал.
– Откакто започнах работа в Танумсфьонстер преди пет години. Преди това Магнус взимаше автобуса, но се заприказвахме и му предложих да пътува с мен. В замяна плащаше част от бензина.
– И през тези пет години никога не е звънял да каже, че ще закъснее? – повтори Паула.
– Не, нито веднъж. Иначе щях да си спомня.
– Как ти се стори, когато се обади? – попита Патрик. – Спокоен? Развълнуван? Спомена ли защо не може да дойде навреме?
– Не, не спомена нищо такова. Не мога да кажа със сигурност, мина време оттогава, но не звучеше съвсем на себе си.
– По какъв начин?
Патрик се наведе напред.
– Развълнуван е твърде силно казано, но все пак останах с впечатлението, че има нещо. Помислих си, че може би се е карал със Сия или с малките.
– Нещо от казаното от него ли те наведе на тази мисъл? – попита Паула и размени поглед с Патрик.
– Не, значи, разговорът продължи около три секунди. Магнус позвъни и каза, че закъснява и че мога да тръгвам, ако се забави твърде много. Можел и сам да стигне до работа. После затвори. Изчаках известно време и после потеглих. Това беше всичко. Сигурно заради интонацията му съм предположил, че е имало кавга вкъщи.
– Знаеш ли дали са имали проблеми в семейството?
– Никога не съм чувал Магнус да каже лоша дума за Сия. По-скоро изглеждаше като че се разбират страшно добре. Човек никога не знае какво се случва в чуждите семейства, но винаги съм приемал Магнус за щастливо женен мъж. Но ние не обсъждахме много тези неща. Говорехме си повече за времето и за Алсвенскан23.
23 Висшата футболна лига в Швеция. – Б. пр.
– Би ли казал, че бяхте приятели? – попита Патрик.
Русандер се забави с отговора.
– Не, не смятам. Пътувахме заедно и си приказвахме общи работи на обяд, но никога не сме общували извън работата или нещо такова. Всъщност не знам защо, тъй като и на двамата ни беше приятно в компанията на другия. Но нали всеки си има собствен кръг от приятели и е трудно да излезе от него.
– Значи, ако се е чувствал заплашен от някого или ако нещо го е тревожело, не би споделил с теб? – каза Паула.
– Не, не ми се вярва. Но все пак се виждахме пет дни в седмицата, така че би трябвало да забележа, ако нещо го притеснява. Но той се държеше както обикновено. Щастлив, спокоен и сигурен. Страшно свестен човек беше. – Русандер погледна надолу към дланите си. – Съжалявам, че не мога да ви бъда от по-голяма помощ.
– Беше много отзивчив.
Патрик се изправи и Паула последва примера му. Благодариха на Русандер и се сбогуваха.
Щом влязоха в колата, започнаха да обсъждат разговора.
– Какво мислиш? – попита Паула и погледна профила на Патрик, който седеше до шофьорското място.
– Хей, гледай си пътя!
Патрик сграбчи дръжката на вратата, когато Паула избегна на косъм един камион, докато взимаше тесния завой точно преди Мьорхулт24.
24 Северната част на Фелбака. – Б. пр.
– Опа – каза Паула и извърна поглед обратно към предното стъкло.
– Жена шофьор – измърмори Патрик.
Паула разбра, че той се закача, и реши да пренебрегне коментара. Освен това се беше возила с Патрик зад волана и смяташе за цяло чудо факта, че са му дали книжка.
– Не мисля, че Улф Русандер има каквото и да е общо със случая – каза Патрик в отговор на въпроса й и Паула кимна.
– Съгласна съм. Мелберг определено греши за него.
– Остава само да го убедим в това.
– Но беше добре, че дойдохме до тук. Йоста, изглежда, е пропуснал това предния път, но явно е имало причина Магнус да закъснее за първи път от пет години. Русандер е останал с впечатлението, че когато се обадил, Магнус е бил напрегнат или във всеки случай не е звучал както обикновено. Едва ли е съвпадение, че изчезва именно онази сутрин.