– Доколкото разбирам, вие често сте общували?
– Защо се интересуваш? – попита Кенет и придоби предпазливо изражение.
– Ами... – Тя затърси добро обяснение, но не намери такова. Трябваше да се задоволи с лъжа. – Чете ли във вестниците за заплахите, които получава Кристиан Тюдел?
Кенет кимна сдържано. В очите му се появи блясък, но бързо изчезна, преди Ерика изобщо да се увери, че наистина го е видяла.
– Кристиан ми е приятел и искам да му помогна. Смятам, че има връзка между заплахите срещу него и случилото се с Магнус Шелнер – продължи тя.
– Каква връзка? – попита Кенет и се наведе напред.
– Не мога да навлизам в подробности – каза тя уклончиво. – Но наистина ще ми е от помощ, ако можеш да ми разкажеш малко за Магнус. Имал ли е врагове? Може ли някой да му е желаел злото?
– Не мога да си го представя.
Кенет се облегна назад. Цялата му стойка изразяваше нежелание да говори.
– От колко време се познавахте?
Ерика насочи разговора в по-безопасна посока. Понякога обиколният път беше най-добрият.
Проработи. Кенет, изглежда, се отпусна.
– На практика цял живот. Набори сме, така че бяхме в един клас в основното училище, а също и в гимназията. Тримата винаги сме били приятели.
– Тримата? Имаш предвид ти, Магнус и Ерик Линд?
– Да, точно така. Ако се бяхме запознали като възрастни, сигурно нямаше да се сприятелим, но Фелбака е малък град, а ние се събрахме по някакъв начин още от малки и това продължи през годините. Докато Ерик живееше в Гьотеборг, не го виждахме много-много, разбира се, но щом се върна, често се събирахме семейно. По навик, предполагам.
– Много близки ли са отношенията ви?
Кенет се замисли. Когато отговори, гледаше през прозореца към заледеното море.
– Не, не бих казал. С Ерик работим заедно, така че общуваме много. Но не сме близки приятели. Не мисля, че някой е близък с Ерик. А с Магнус бяхме много различни. Не мога да кажа нищо лошо за него и не мисля, че някой може. Винаги си прекарвахме приятно заедно, но никога не сме си споделяли лични неща. В това отношение Магнус и новодошлият в групата, Кристиан, имаха най-много общо помежду си.
– Кристиан как се появи в картинката?
– Всъщност не знам. Магнус го покани, заедно със Сана, веднага щом Кристиан се премести тук. Оттогава той се превърна в естествена част от групичката.
– Знаеш ли нещо за миналото му?
– Не – каза той и замълча за момент. – Сега, като го казваш... Не знам почти нищо за живота му преди Фелбака. Никога не говорехме за това.
Кенет изглеждаше изненадан от собствения си отговор.
– Двамата с Ерик как се разбирате с Кристиан?
– Той трудно допуска хора в живота си и може да бъде доста мрачен. Но е добър човек и като изпие две чаши вино, се отпуска малко и си прекарваме доста приятно заедно.
– Струвало ли ти се е, че изглежда под напрежение? Притеснен от нещо?
– Имаш предвид Кристиан?
В очите на Кенет се появи ново проблясване, което изчезна също толкова бързо, колкото предното.
– Да, той получава тези заплахи от около година и половина.
– Толкова дълго? Не знаех.
– Значи, не сте забелязали нещо такова?
Той поклати глава.
– Както казах, Кристиан е малко... сложен, може да се каже. Не е лесно да разбереш какво се върти в главата му. Аз например дори не знаех, че пише книга, преди да се окаже готова за печат.
– Прочете ли я? Доста е плашеща – каза Ерика.
Кенет поклати глава.
– Не съм много по четенето. Но разбрах, че романът е получил добри рецензии.
– Направо фантастични – потвърди Ерика. – Значи, не ви е разказвал за писмата?
– Не, не е споменавал нищо за тях. Но, както казах, общувахме предимно покрай социални събития. Вечери по двойки, празнуване на Нова година и Мидсомар, такива работи. Магнус беше единственият, с когото Кристиан може да е споделял.
– И Магнус също не е споменавал нищо?
– Не. – Кенет се изправи. – Извинявай, но все пак трябва да поработя малко. Сигурна ли си, че с Патрик не искате да се възползвате от предложенията ни за нова къща?
Той се усмихна и махна с ръка към рекламните афиши по стената.
– Чувстваме се чудесно в сегашната къща, благодаря. Но са хубави.
Ерика направи усилие да се изправи, както обикновено с незначителен резултат. Кенет протегна ръка и й помогна.
– Благодаря. – Тя уви големия шал около врата си. – Наистина съжалявам – добави след това. – Съпругата ти. Надявам се...
Не намери повече думи и Кенет кимна мълчаливо.
Ерика потрепери, когато отново излезе на студа.
На Кристиан му беше трудно да се концентрира. Обикновено се наслаждаваше на работата си в библиотеката, но днес му бе невъзможно да се съсредоточи, да насочи мислите си в една посока.