– Не, изглежда, е бил истински семеен мъж. Стабилен брак, възпитани деца, нормално социално обкръжение. И все пак явно някой му се е нахвърлил с нож. Може ли да е било акт на лудост? На някой психично болен да му е прищракало и да си е избрал произволна жертва?
Паула не изложи теорията си с особена увереност.
– Не можем да изключим този вариант, но не ми се вярва. Не се връзва с факта, че Магнус се обажда на Русандер, за да каже, че ще закъснее. Освен това по телефона не е звучал както обикновено. Не, нещо се е случило онази сутрин.
– С други думи, трябва да се насочим към хората, които е познавал.
– Лесно е да се каже – отвърна Патрик. – Фелбака има около хиляда жители и всички малко или много се познават.
– Ясно, вече започнах да разбирам как стоят нещата – засмя се Паула.
Тя бе в Танумсхеде сравнително отскоро и се опитваше да свикне с шока от липсата на анонимност, каквато имаше в големия град.
– Но на практика си права. И в такъв случай бих предложил да започнем от най-тесния кръг и постепенно да го разширяваме. Ще говорим със Сия веднага щом можем. Също и с децата, ако Сия се съгласи. После ще се заемем с най-близките приятели, Ерик Линд, Кенет Бенгтсон и не на последно място Кристиан Тюдел. Има нещо в тези заплахи...
Патрик отвори най-горното чекмедже на бюрото си и извади торбичката, в която бяха писмото и картичката. Разказа цялата история как Ерика се е сдобила с тях, а Паула слушаше невярващо. После прочете мълчаливо заплашителните думи.
– Това е сериозно – каза тя. – Трябва да ги пратим за анализ.
– Знам – отговори Патрик, – но не бива да си вадим прибързани заключения. Просто имам усещането, че всичко е навързано.
– Да – съгласи се Паула и се изправи. – И аз не вярвам много в съвпаденията.
Тя се спря на излизане от стаята и се обърна към Патрик.
– Ще говорим ли с Кристиан днес?
– Не, искам през остатъка от деня да съберем всички материали, които имаме за тримата: Кристиан, Ерик и Кенет. Утре сутринта ще ги прегледаме заедно и ще видим разполагаме ли с нещо, което можем да използваме. Искам и двамата внимателно да прочетем записките от разговорите, проведени с тях след изчезването на Магнус. Така веднага ще забележим, ако кажат нещо, което да не съвпада с първоначалните им показания.
– Ще говоря с Аника, тя сигурно може да помогне с останалата информация.
– Добре. Ще се обадя на Сия да проверя кога може да се срещне с нас.
Патрик се взира в телефона дълго след като Паула излезе.
– Стига сте звънели тук!
Сана тресна слушалката. Телефонът звънеше непрекъснато цял ден. Журналисти, които търсеха Кристиан. Не казваха какво искат, но не беше трудно да се досети. Магнус бе открит много скоро след разкритието за заплахите и журналистите, естествено, се хванаха за това. Но идеята беше абсурдна. Нямаше как двете събития да са свързани. Наистина имаше слухове, че Магнус е бил убит, но преди да го е чула от сигурен източник, а не от кварталните клюкарки, тя отказваше да повярва. А дори и нещо толкова немислимо да бе истина защо да има връзка с писмата, които получава Кристиан? Когато се опитваше да я успокои, самият той казваше, че го е взел на прицел някой умопомрачен човек, по всяка вероятност напълно безобиден.
Искаше да го попита защо тогава реагира така емоционално на рилийз партито. Самият той вярваше ли в казаното? Но въпросите заседнаха в гърлото й, когато Кристиан й разкри откъде е синята рокля. На фона на тази история, всичко друго избледня. Беше толкова ужасяващо, че Сана изпита физическа болка в сърцето си, докато слушаше разказа му. Но в същото време това бе утеха, защото обясняваше много неща. И ги извиняваше.
Притесненията й избледняваха още повече, когато си помислеше за Сия и през какво преминава тя. Магнус щеше да им липсва, и на нея, и на Кристиан. Общуването им невинаги беше съвсем лесно, но все пак по някакъв начин изглеждаше естествено. Ерик, Кенет и Магнус бяха израснали заедно и имаха общо минало. Тя ги познаваше от разстояние, но заради разликата във възрастта никога не бе общувала с тях, преди Кристиан да се появи и да ги опознае покрай него. Вярно, разбираше, че съпругите им я смятат за млада и може би малко наивна. Но въпреки това винаги я посрещаха с отворени обятия и с годините срещите им станаха част от живота й. Неизменно се виждаха по празниците, а понякога и се събираха спонтанно на вечеря през уикендите.
От жените Сана най-много харесваше Лисбет. Тя бе спокойна, скромна, забавна и винаги говореше с нея като с равна. Освен това обожаваше Нилс и Мелкер. Беше много жалко, че с Кенет нямат деца. Но съвестта глождеше Сана, защото тя нямаше сили да посети Лисбет. По Коледа направи опит. Отиде на гости, носейки коледна звезда и кутия шоколадови бонбони, но веднага щом видя Лисбет легнала в леглото, повече мъртва, отколкото жива, й се прииска да се обърне и да избяга възможно най-бързо. Лисбет забеляза реакцията й. Сана го видя в очите й, усети разбирането й, примесено с известна доза разочарование. Не можеше да понесе да види този поглед отново, нито да се срещне със смъртта, която се бе преоблякла като човек, и да се преструва, че в леглото все още лежи приятелката й.