– Не знам. Трудно ми е да разбера какво общо има Кристиан с Кенет и Ерик. По-лесно ми е да си го представя като приятел на Магнус.
– Винаги съм смятала, че със Сана също са малко странна двойка.
– Да... – Ерика потърси правилните думи. Не искаше да прозвучи така, сякаш говори зле за някого. – Сана като че ли е твърде млада – каза накрая. – Освен това ми се струва, че е страшно ревнива. Донякъде я разбирам. Кристиан изглежда добре, а и съм останала с впечатлението, че отношенията им не са съвсем равнопоставени.
Ерика остави на масата кана чай заедно с малко мед и мляко.
– Какво искаш да кажеш с равнопоставени? – попита Ана с любопитство.
– Не съм прекарвала много време с тях, но имам чувството, че Сана боготвори Кристиан, докато той се отнася към нея с известно снизхождение.
– Не звучи много забавно – отбеляза Ана и отпи от чая си, но той все още бе твърде горещ и тя остави чашата, за да изстине малко.
– Така е. Вероятно си вадя прибързани заключения от малкото, на което съм била свидетел. Но има нещо във взаимоотношенията им, което ги кара да приличат по-скоро на дете и родител, а не на двама възрастни.
– Поне книгата му върви добре.
– Да, и заслужено – съгласи се Ерика. – Кристиан е един от най-надарените писатели, на които съм се натъквала, и много ще се радвам, ако читателите също го открият.
– Драсканиците по вестниците също ще помогнат. Човек не бива да подценява хорското любопитство.
– Така е, но стига да прочетат книгата, ще съм доволна, без значение как са чули за нея – каза Ерика и добави втора лъжица мед.
Пиеше чая си толкова сладък, че течността лепнеше по зъбите й, и опитите й да отвикне от този навик винаги се оказваха безуспешни.
– А иначе как се чувстваш?
Ана посочи към корема на Ерика и не успя да скрие притеснението в гласа си. Не можа да помогне на Ерика, когато сестра й минаваше през труден период след раждането на Мая, защото тогава се бореше със собствените си проблеми. Но този път сериозно се бе загрижила за Ерика. Не искаше да я види отново да потъва в мъглите на депресията.
– Ще излъжа, ако кажа, че не ме е страх – каза Ерика колебливо. – Но този път се чувствам по-подготвена психически. Знам какво ме очаква, колко тежки ще са първите месеци. Но в същото време не мога да си представя как ще бъде с две бебета. Може да се окаже много по-зле, колкото и подготвена да си мисля, че съм.
Още си спомняше твърде добре как се чувстваше след раждането на Мая. Не помнеше подробности или конкретни моменти от всекидневието през първите месеци. В това отношение животът й тогава бе като черна дупка. Но добре си спомняше усещането и изпадаше в паника само при мисълта, че може отново да изпадне в същото бездънно отчаяние и тотална безутешност.
Ана се досети какво си мисли Ерика. Протегна се и положи длан върху ръката на сестра си.
– Този път ще е различно. Вярно, ще имаш повече работа, отколкото с Мая, това не може да се отрече. Но аз ще съм до теб, Патрик ще е до теб и ще те уловим, ако отново залитнеш към черната пропаст. Обещавам. Погледни ме, Ерика. – Тя принуди сестра си да вдигне глава и да срещне погледа й. Щом привлече пълното й внимание, Ана повтори, бавно и уверено: – Няма да те оставим пак да се озовеш там.
Ерика избърса няколко сълзи и стисна ръката на Ана. Отношенията им много се промениха през последните години. Тя вече не изпълняваше ролята на майка на Ана, дори не й беше кака. Двете бяха чисто и просто сестри. И приятелки.
– Имам кутия сладолед в камерата, шоколадов фъдж. Да я донеса ли?
– И ми го казваш чак сега? – каза Ана с обидено изражение. – Давай сладоледа, преди да съм се отрекла от теб.
Ерик въздъхна, когато видя колата на Луис да завива към паркинга пред офиса. Тя никога не идваше тук, така че появата й предвещаваше неприятности. Преди малко го беше търсила и по телефона. Кенет му го съобщи, когато Ерик се върна от кратката разходка до магазина. Като никога, този път Кенет можеше да каже истината за отсъствието му.
Зачуди се защо толкова държи да се свърже с него. Може ли да е разбрала за аферата му със Сесилия? Не, това, че си ляга с някоя друга, не бе достатъчна мотивация за Луис да се качи в колата и да потегли през кишата. Ерик изтръпна. Дали е разбрала, че Сесилия е бременна? Ами ако тя е нарушила споразумението им, което сама бе предложила? Може би желанието й да го нарани и да си отмъсти беше по-голямо от желанието да получава месечна издръжка за себе си и за детето?
Видя как Луис слиза от колата. Мисълта, че Сесилия може да го е издала, го парализира. Човек никога не бива да подценява жените.