Той пусна ръката й, поставяйки я внимателно до тялото й. Дясната й ръка остана така, сякаш все още държеше лявата, и той я вдигна, за да намести и нея. Но по средата на движението се спря. В дланта й имаше нещо. Нещо бяло. Сърцето му затуптя диво. Искаше отново да сплете ръцете й и да скрие това, което държаха, но не можеше. С треперещи пръсти разтвори дланта й. Хартийката се отрони и падна върху кувертюрата. Бе сгъната така, че да скрива посланието си, но той беше сигурен какво е то. Усещаше злото присъствие в стаята.
Протегна се и вдигна бележката. Поколеба се за миг, след което я прочете.
Ана тъкмо си бе тръгнала, когато на вратата се позвъни. Ерика първо си помисли, че сестра й е забравила нещо, но Ана никога не си губеше времето в чакане да я пуснат. Отваряше вратата и влизаше направо.
Ерика остави чашите, които се канеше да прибере, и отиде да отвори.
– Габи? Какво правиш тук?
Тя пристъпи встрани, за да пусне шефката на издателството, която днес озаряваше сивия зимен пейзаж с яркотюркоазено палто и огромни златни обеци.
– Имах среща в Гьотеборг, така че реших да се отбия да си поговорим.
Да се отбие? Пътят бе час и половина с кола, а тя дори не бе звъннала, за да се увери, че Ерика си е вкъщи. Какво можеше да е толкова спешно?
– Исках да говорим за Кристиан. – Габи отговори на неизречения въпрос на Ерика и мина покрай нея. – Имаш ли кафе?
– Хм, да, разбира се.
Както обикновено, срещата с Габи бе като да те блъсне влак. Тя не си направи труда да си свали ботушите, само ги избърса криво-ляво на изтривалката, преди да зачатка с острите си токове по дървения под. Ерика погледна леко притеснена фините, излъскани дъски, надявайки се, че по тях няма да останат белези. Но нямаше смисъл да го казва на Габи. Ерика не помнеше да я е виждала по чорапи дори веднъж и се чудеше дали издателката изобщо си сваля обувките, преди да си легне.
– Толкова е... уютно тук – каза Габи и се усмихна широко.
Но Ерика видя, че погледът й е изпълнен с ужас от играчките, от дрехите на Мая, документите на Патрик и всичко останало, разхвърляно на долния етаж. Габи и друг път им бе идвала на гости, но тогава Ерика знаеше за пристигането й и разтребваше предварително.
Шефката на издателството махна няколко трохи от кухненския стол, преди да се настани. Ерика побърза да вземе кърпа и да мине с нея масата, която не бе бърсана нито след закуска, нито след посещението на Ана.
– Сестра ми тъкмо беше тук – оправда се тя и махна празната кутия сладолед.
– Нали знаеш, че е мит, че можеш да ядеш като за двама, когато си бременна – каза Габи и погледна огромния корем на Ерика.
– Мм – отвърна тя, като се въздържа от острата реплика, която й идеше да изтърси.
Габи не се славеше с тактичност. Собствената й стройна фигура се дължеше на стриктна диета и усилени тренировки с личен треньор в спацентъра три пъти седмично. Не личаха и следи от раждане. Кариерата й винаги бе на първо място.
За да я дразни, Ерика остави на масата поднос със сладки и го бутна към Габи.
– Ще си вземеш сладка, нали?
Видя как Габи се разкъсва между стремежа да прояви учтивост и отчаяното желание да откаже. Накрая намери компромисен вариант.
– Ще изям половинка, ако може.
Габи отчупи внимателно част от една сладка и направи физиономия, сякаш се кани да лапне хлебарка.
– Значи, искаш да поговорим за Кристиан? – каза Ерика и не можа да не изпита известно любопитство.
– Да, не знам какво му става. – Габи изглеждаше облекчена, че изпитанието със сладките е приключило, и прокара парчето със стабилна глътка кафе. – Твърди, че отказва да се явява на повече промоции, но така не се прави. Не е професионално!
– Май статиите са му подействали зле – каза Ерика предпазливо и отново почувства угризения заради собствения си дял в цялата работа.
Габи махна с ръка, демонстрирайки хубавия си маникюр.
– Да, това го разбирам. Но ще отшуми бързо, а в същото време даде голям тласък на продажбите. Хората се интересуват от него и романа му. Искам да кажа, че в крайна сметка Кристиан печели от всичко това. И трябва да осъзнае, че сме вложили страшно много време и пари в него и в промотирането на книгата. Очакваме и той да се постарае в замяна.
– Да, разбира се – промърмори Ерика, без да е сигурна каква е позицията й по въпроса.