– Да, това е вярно.
– Пристигнахме.
Патрик сви пред къщата на семейство Бенгтсон. Секунда по-късно Паула паркира втората полицейска кола до тяхната. Тя изключи двигателя и за кратко единственият шум, който се чуваше, бе свистенето на вятъра в близката гора.
Кенет Бенгтсон отвори входната врата. Бе пребледнял и изглеждаше объркан.
– Патрик Хедстрьом – представи се Патрик и подаде ръка на Кенет. – Къде е тя?
Той направи знак на останалите да изчакат отвън. Нямаше да е добре за разследването на местопрестъплението, ако всички се натъпчат вътре.
Кенет посочи с ръка и му направи път.
– Там вътре. Аз... може ли да остана тук?
Той погледна Патрик с невиждащ поглед.
– Остани с колегите ми, ще вляза сам – каза Патрик и хвърли на Йоста поглед, с който го молеше да се погрижи за съпруга на жертвата.
От способностите на Йоста като полицай имаше какво да се желае, но той имаше подход към хората и Патрик знаеше, че Кенет ще е в добри ръце.
Скоро на мястото щеше да пристигне и медицински екип. Той се обади още преди да потеглят от управлението, така че линейката вероятно не бе много зад тях.
Патрик влезе внимателно в антрето и събу обувките си. Тръгна в указаната посока и предположи, че Кенет е имал предвид вратата в края на коридора. Тя бе затворена и Патрик спря с ръка във въздуха. Можеше да има отпечатъци. Натисна дръжката с лакът и избута вратата с тяло.
Тя лежеше на леглото със затворени очи и ръце до тялото. Изглеждаше като че спи. Патрик пристъпи по-близо и огледа тялото за наранявания. Нямаше кръв или рани. За сметка на това, болестта бе оставила видими следи. Скелетът прозираше под опънатата, суха кожа, а главата й, изглежда, бе плешива под шала, който носеше. Заболя го сърцето при мисълта на какво е била подложена, както и на какво е бил подложен Кенет, принуден да вижда жена си в това състояние. Но нищо не сочеше друго, освен че е умряла спокойно в съня си. Патрик излезе внимателно от стаята.
Когато излезе обратно на студа, видя Йоста да утешава Кенет, а Паула и Мартин да помагат на шофьора на линейката да паркира на заден пред къщата.
– Бях вътре при нея – тихо каза Патрик на Кенет, слагайки ръка на рамото му. – И не виждам нищо, което да говори, че е била убита, както ми съобщи по телефона. Разбирам, че съпругата ти е била сериозно болна?
Кенет кимна безмълвно.
– Не е ли най-вероятно просто да е починала в съня си?
– Не, била е убита – Кенет го изгледа остро.
Патрик размени поглед с Йоста. Не е необичайно хора в шок да реагират странно и да говорят чудновати неща.
– Защо мислиш така? Както казах, току-що бях вътре при съпругата ти и по тялото й няма наранявания или друго, което да сочи за нещо... необичайно.
– Била е убита! – настоя Кенет и Патрик започна да си дава сметка, че в момента няма какво повече да направят.
Оставаше да помоли медицинския екип да окаже помощ на мъжа.
– Виж това!
Кенет извади нещо от джоба си и го подаде на Патрик, който го взе, без да се замисли. Беше бяло листче хартия, сгънато на две. Патрик погледна въпросително Кенет и разгъна бележката.
На нея с елегантни букви бе изписано: Истината за теб я уби.
Патрик веднага разпозна почерка.
– Къде намери бележката?
– В ръката й. Извадих я от ръката й – заекна Кенет.
– И тя не е написана от нея самата?
Това беше ненужен въпрос, но Патрик все пак искаше да го зададе, за да няма никакво съмнение. Но вече знаеше отговора. Почеркът беше същият. И простичките думи бяха изпълнени със същото зло като писмото, което Ерика бе взела от Кристиан.
Както очакваше, Кенет поклати глава.
– Не – отвърна той и вдигна още нещо, което Патрик не бе забелязал, че държи в ръка. – Написал я е човекът, пратил тези тук.
В прозрачната торбичка Патрик различи няколко бели плика. Адресът беше изписан с черно мастило и изящен почерк. Същият като на бележката, която държеше в ръка.
– Кога ги получи? – попита той и усети как сърцето му се разтуптява.
– Тъкмо щяхме да ви ги предадем – каза Кенет тихо и подаде плика на Патрик.
– Щяхте? – попита Патрик, докато оглеждаше внимателно пликовете.
Четири писма.
– Да. Аз и Ерик. И той получава такива.
– Имаш предвид Ерик Линд? И той получава писма? – повтори Патрик, за да се увери, че е чул правилно.
Кенет кимна.
– Но защо не сте отишли в полицията по-рано?
Патрик се опита да скрие объркването си. Мъжът пред него току-що бе загубил съпругата си и сега не бе време за упреци.