– На Педерсен сигурно ще му трябват още няколко дни – каза Паула.
– Да, но няма да навреди да го пришпоря малко. – Патрик посочи таблото на стената. – Изгубихме твърде много време. Минаха три месеца от изчезването на Магнус, а чак сега разбираме за заплахите срещу тези хора.
Всички погледи се впериха в снимките, закачени една до друга на таблото.
– Имаме четирима приятели: Магнус Шелнер, Кристиан Тюдел, Кенет Бенгтсон и Ерик Линд. Един от тях е мъртъв, останалите получават заплашителни писма от неизвестен човек, предполага се – жена. За жалост, не ни е известно дали Магнус също е получавал такива писма. Съпругата му, Сия, изглежда, не знае нищо и вероятно и ние няма да разберем.
– Но защо точно тези четиримата?
Паула се взираше в снимките.
– Ако знаехме, сигурно щяхме да сме наясно и кой стои зад всичко това – каза Патрик. – Аника, успя ли да намериш нещо интересно за тях?
– Не, поне засега. Няма изненади около Кенет Бенгтсон. За сметка на това има цял куп новини за Ерик Линд, но нищо, което да е от значение за нас. Предимно подозрения за съмнителна финансова дейност и други такива.
– Обзалагам се, че този Ерик е замесен по някакъв начин – каза Мелберг. – Хлъзгаво копеле. Носят се какви ли не слухове за бизнес начинанията му. Освен това е женкар. Съвсем ясно е, че трябва да се съсредоточим върху него.
Шефът им почука с пръст по носа си.
– Тогава защо е бил убит Магнус? – възрази Патрик и в отговор получи раздразнен поглед.
– Още не съм приключила с Кристиан – добави Аника, без да им обръща внимание. – Но продължавам да търся и, естествено, ще съобщя веднага, щом намеря нещо, което може да ни е от полза.
– Да не забравяме, че той е първият, който получава заплаха. – Паула продължаваше да гледа към таблото. – Още преди година и половина. Освен това е получил и най-много писма. Но би било странно, че другите са въвлечени, ако той е единствената цел. Имам ясното усещане, че нещо ги свързва.
– Съгласен съм. И това, че Кристиан първи е попаднал в полезрението на извършителя, също трябва да означава нещо. – Патрик избърса чело. В стаята беше задушно и топло и по кожата му започнаха да избиват капки пот. Обърна се към Аника: – Съсредоточи се върху Кристиан.
– Продължавам да мисля, че трябва да се насочим към Ерик – настоя Мелберг и се вторачи в Йоста. – Ти какво ще кажеш, Флюгаре? Все пак ти и аз имаме най-много опит от тук присъстващите. Не трябва ли да обърнем малко повече внимание на Ерик Линд?
Йоста се размърда неловко. Той бе преминал през полицейската си кариера, като се придържаше към правилото да оказва възможно най-малка съпротива. Но след известна вътрешна борба поклати глава.
– Не, разбирам те, но трябва да се съглася с Хедстрьом, че в момента най-голям интерес представлява Кристиан Тюдел.
– Добре, щом искате да губите още време, заповядайте – каза Мелберг с наранено изражение. – Имам и по-важна работа от това, да седя тук и да хвърлям бисери на свинете.
Той стана и се изправи. По-важната работа, за която говореше, вероятно бе дрямка, от по-дългите. Но Патрик не възнамеряваше да го спира. Колкото по-дълго стои настрана, толкова по-добре.
– В такъв случай се насочваме към Кристиан – каза Патрик и кимна на Аника. – Кога мислиш, че ще разполагаш с нещо?
– До утре ще съм сглобила по-ясна картина за него.
– Много добре. Мартин и Йоста, вие ще посетите Кенет и ще се опитате да изкопчите повече подробности за вчерашния ден и за писмата. Евентуално ще трябва да говорим повторно и с Ерик Линд. Аз, както казах, ще се обадя на Педерсен веднага щом стане осем часът. – Патрик хвърли поглед на ръчния си часовник. До осем оставаше само половин час. – Паула, мисля след това с теб да посетим Сия.
Паула кимна.
– Кажи ми, когато си готов, и тръгваме.
– Добре. Е, всички знаете какво да правите.
Мартин вдигна ръка.
– Да?
– Не трябва ли да помислим за някаква закрила за Кристиан и останалите?
– Мина ми през ума, разбира се. Но нямаме ресурси за такова нещо, а и в действителност разполагаме с твърде малко информация, така че ще изчакаме. Нещо друго?
Мълчание.
– Окей, тогава да действаме.
Той отново избърса потта от челото си. Въпреки зимния студ следващия път трябваше да отворят някой прозорец, така че вътре да влиза поне малко кислород.
След като другите излязоха, Патрик застана пред таблото, изучавайки го. Четирима мъже, четирима приятели. Един мъртъв.
Какво ги свързваше?
Сана имаше чувството, че вечно ходи на пръсти около него. Бракът им не беше щастлив, дори в началото. Не й се искаше да го признае, но нямаше как да продължава да си затваря очите за истината. Кристиан така и не я бе допуснал в живота си.