Тя седя облегната на него през целия път до Фелбака.
15
– Вчера сериозно ме изложи – каза Ерик.
Стоеше пред огледалото в спалнята и се опитваше да си върже вратовръзката.
Луис не отговори. Просто му обърна гръб и легна на една страна.
– Чу ли какво казах?
Той повиши глас, но не дотолкова, че момичетата да чуят нещо от стаята си, която се намираше от другата страна на коридора.
– Чух – каза тя тихо.
– Никога не прави така. Никога! Ако искаш да пиеш като смок, докато си вкъщи, хубаво. Не ме интересува, стига да можеш да стоиш на крака пред момичетата. Но не си и помисляй да идваш в офиса.
Никакъв отговор. Дразнеше го това, че не му се опълчва. Предпочиташе злобните й коментари пред мълчанието.
– Отвращаваш ме, знаеш ли?
Възелът на вратовръзката се оказа твърде нисък. Той изруга и го развърза, за да започне отново. Хвърли бърз поглед към Луис. Тя все още лежеше с гръб към него, но сега видя как рамената й се тресат. Мамка му. Мразеше махмурлука на Луис, изпълнен с плач и самосъжаление.
– Стига. Трябва да се стегнеш.
Пак старата песен, отново и отново. Разиграването на една и съща ситуация започваше да се отразява на търпението му.
– Срещаш ли се още със Сесилия?
Въпросът прозвуча глухо изпод възглавницата. После тя се обърна към него, за да чуе отговора.
Ерик я погледна с погнуса. Без грима и скъпите дрехи изглеждаше ужасно. Тя повтори въпроса:
– Продължаваш ли да се срещаш с нея? Чукаш ли я?
Значи, знаеше. Не очакваше това от нея.
– Не.
Ерик си спомни последния си разговор със Сесилия. Не искаше да говори за това.
– Защо? И тя ли ти омръзна?
Луис захапа темата като куче, сключило здраво челюсти.
– Престани вече!
Откъм стаята на момичетата бе тихо и той се надяваше, че не са чули нищо. Осъзнаваше, че е кряснал твърде силно. Но не можеше да мисли за Сесилия и детето, за което щеше да е принуден да плаща тайно.
– Не искам да говоря за нея – каза той по-спокойно и най-накрая се справи с възела на вратовръзката.
Луис го гледаше със зяпнала уста. Изглеждаше стара. Сълзите се бяха насъбрали в краищата на очите й. Долната й устна трепереше и тя продължаваше да го наблюдава.
– Сега отивам на работа. Вдигни си задника от леглото и се погрижи момичетата да отидат на училище. Ако въобще е по силите ти.
Той я изгледа студено и й обърна гръб. Може би разводът все пак си струваше половината от парите му. Имаше предостатъчно жени, които с радост биха приели това, което може да им предложи. Ще бъде лесно да я замени.
– Мислиш ли, че е в състояние да говори с нас?
Мартин се обърна към Йоста. Седяха в колата пред дома на Кенет, но никой от тях не искаше да го безпокои толкова скоро след смъртта на жена му.
– Не знам – отвърна Йоста по начин, от който ставаше ясно, че не иска да говори за това. Настъпи мълчание.
– Как върви с малката? – попита Йоста след известно време.
– Чудесно!
Мартин грейна. След редица неуспешни връзки той почти бе изгубил надежда да създаде семейство. Но Пия промени това и през есента им се роди дъщеричка. Сега ергенският живот му се струваше като далечен и не особено приятен сън.
Отново тишина. Йоста барабанеше с пръсти по волана, но спря, щом Мартин му хвърли раздразнен поглед.
Мобилният телефон на Мартин стресна и двамата. Той вдигна и лицето му придоби сериозно изражение.
– Трябва да тръгваме – каза Мартин, след като прекрати разговора.
– Защо? Какво е станало?
– Беше Патрик. Нещо се е случило в дома на Кристиан Тюдел. Току-що е позвънил в управлението и е говорил съвсем несвързано. Но става дума за децата.
– О, по дяволите. – Йоста веднага ускори. – Дръж се – каза той на Мартин и натисна педала още повече.
Усещаше нарастващ дискомфорт в стомаха. Винаги му бе трудно да се справя със случаи, в които има пострадали деца. А с годините не ставаше по-лесно.
– Патрик не ти ли каза нещо повече?
– Не – отговори Мартин. – Кристиан е бил видимо разстроен. Не е могъл да каже почти нищо смислено. Така че ще разберем какво става, когато пристигнем. Патрик и Паула също пътуват натам, но ние ще стигнем преди тях. Патрик каза да не ги чакаме.
Мартин също бе пребледнял. Беше достатъчно тежко да отидеш на местопрестъпление, когато си подготвен. А сега нямаха представа какво ги очаква.
Пристигнаха пред къщата на семейство Тюдел и не губиха време да паркират прилежно. Йоста отби рязко и колата спря с плъзгане, а двамата изскочиха навън. Никой не се появи, когато позвъниха, така че отвориха вратата.